Машинни съединители   Компенсиращи  Гърбични дискови  шарнирни Зъбни  Еластични  Центробежни → Обява 32481003

При избора на машинни съединители трябва да се имат предвит характеристиките на задвижващите агрегати и на задвижваните механизми. Освен това е неопбходимо да се направи и оценка на желаните резултати. Неправилният избор на вида съединител или на неговото преоразмеряване могат да доведат до намаляване на КПД на цялата система или дори до нежелани дефекти. Много често самият съединител играе ролята на елемент, който да се разруши при претоварване на системата, за да се избегне повредата на по-скъпи елементи като двигател или предевателна куртия. Много често само един съеднител не може да покрие всички изисквания и за това е възможно последователното използване на няколко вида съединители.

Те трябва да предават въртящия момент без приплъзване, като не позволяват изместване на валовете, и дори поемат огъващи и усукващи моменти. Делят се на неразглобяеми в плоскост, перпендикулярна на оста на вала, дискови, фланцови и такива с челно назъбване (съединител на Хирт).

Този вид съединители са в състояние да компенсират три вида отклонениния – надлъжно (или осово), радиално и ъглово, най-често се среща комбинация от трите. Типични представители са гърбичните аксиални съединители и палцови компенсиращи съединители. Върху челните им повърхнини са изработени нечетен брой палци. Центровката между дисковете на главините се осъществява чрез центриращ звездообразен пръстен, по външната повърхнина на който се допират палците. Моментът се предава през страничните повърхнини на палците.

Състоят се от главини, които на края си имат верижни зъбни колела, които са съединени с верига. Затворени са в кожух и са херметични затворени.

При резки промени на въртящия момент позволяват валовете да се завъртят един спрямо друг на относително по-голям ъгъл спрямо твърдите съединители. Може да се състоят от метални или неметални елементи, като гума например. Реално намаляват КПД. Освен това се загряват и разрушаването им може да настъпи сравнително лесно. Гасят вибрации и поемат колебания във въртеливото движение. При някои видове се допускат и отклоненеия на осите.

Превключват се само при разлика в ъгловите скорости на двата вала. Притежават плавно и бързо изключване, пълно разделяне на валовете и имат само осова подвижност. Като разновидности се срещат зацепващи се палцови, гърбични, зъбчати и други.

При тях електромагнит осигурява привличането между фланеца и главина на самия съединител, за да се предаде въртеливото движение. Широко разпоространени са при металорежещите машини.

Използват силата на триене, за да осигурят предаване на въртящия момент. За целта е необходимо триещите се елементи да разполагат със съответно фрикционно покритие и е необходимо наличието на сила, която да притиска дисковете или конусите един към друг. Тези машинни съединители осигуряват плавно включване, предпазват от големи динамични натоварвания при превключване, позволяват регулиране на времето за ускоряване на задвижващите елементи. Триещите повърхности могат да са дискови, конусни и секторни.

Съществуват сухи фрикционни машинни съединители или такива, които работят в масло. Могат да бъдат нормално включени и нормално изключени, както еднодискови или многодискоти. При втория вид всеки диск е покрит с фрикционен материал. През един са зацепени за вала или за външната втулка. Имат компактни размери и предават големи моменти. Недостатък е, че почти никога не се изключват напълно, но имат широко приложение в техниката и най-често работят в масло.

При автомобилите с механични предавателни кутии се използват еднодискови сухи съединители, които са нормално включени с монтирани гасители на усукващите колебания. Те се управляват чрез педал и могат напълно да раздцелят двигателя от предавателнатагутия, което позволява плавно потегляне и лесно превключване по време на движение.

При тези машинни съединители между главината на водещия и водения вал има гумен елемент, към който са прикрепени фрикционни накладки и при подаване на сгъстен въздух се разширява, като увеличава триенето и предава въртящия момент. Този вид съединители могат да работят в голям температурен диапазон, висока надеждност, трайност, лесно управление, регулируемост. Използват се при масово при сондите за нефт.

Това са машинни съединители използват центробежните сили, за да предават въртящия момент, като увеличават или намаляват силата на триене в зависимост от оборотите на въртене. При развиване на ободроти могат да се включват или изключват в зависимост от предназначението им. При тях главината с челюстите задължително се поставя на водещия вал, като на водимия вал се поставя главината, в гоято трябва да се зацепят накладките. По този начин се позволява предварително развъртане на двигателя без натоварване или при прекалено повишаване на оборотите да се прекъсне въртящия момент, за да се избегне нежелано претоварване на дадената машина. За тези конструкции са необходими еластични елементи, които да изтласкват или да придърпват накладките.

Входящ вал с ротор се зарвърта, като увличва сачми, посредством които предава движението на изходящ ротор. Използва се при двигатели с малък пусков момент.

Могат да предават двиижението само в една посока. Също така ако скоростта на задвижвания вал стане по-голяма от тази на задвижващия, то силововто предаване се прекъсва. Срещат се храпови или триещи механизми за този тип съединители. Вторите са предпочитани, защото работят на големи натоварвания, издържат на голям брой включвания,имат малък мъртъв ход, ниско ниво на шум и плавно включване.

Хидротрансформатори – при тях задвижващото колело се нарича помпено, а задвижваното турбинно. Броят на лопатките на двете колела се различава с една или две. Помпеното се развърта и увлича флуид, най-често масло, като с това задвижва турбинното колело. Използва се леко минерално масло, което заема до 80 – 85% от обема на съединителя. Играят ролята на пускови и предпазни съединители, като се използват при автомобили с автоматични предавателни кути и позволяват развъртането на двигателя. Притежават висока товароносимост, не се износват и няма опасност да прегреят.

Работят на принципа на магнитното поле на индуктора с магнитното поле на котвата, породено от индуцираните в нея вихрови токове. Използват се механизми, при които се изисква бързо задействане. Отличават се високи загуби на енергия и в съответствие с теглото и обема си предават много малки въртящи моменти.