В Bazar.BG от 11 август 2015г.
Последно активен вчера в 10:36 ч.
323 обяви на потребителя
Наум Хаджимладенов 1894 - 1985г. → Обява 32627229
Наум Хаджимладенов 1894 - 1985г.
Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Графика - Литография
Автор: Наум Хаджимладенов
Размер: 9.5х17.5см
Размер на цялата хартия: 21х29см
Подписана в щампата!
Наум Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. в Самоков. Баща му бил търговец на вълна, собственик на дюкян, получил кръщението си от Чакър войвода.
Най-ранните запазени рисунки на Хаджимладенов са от 1910 г. когато той е на шестнадесет години. Рисува кентаври, дами с широкополи шапки, селяни с каруци, войници, портрети на близките си. Първи напътствия му дава Павел Кръстев, негов братовчед по майчина линия и вече утвърден художник, който се застъпва пред родителите му Наум да учи в София изобразително изкуство.
През 1914 г. постъпва да учи живопис в Държавната художествената академия в класа на проф. Иван Мърквичка, където негови състуденти са по-късно добилите известност художници Ари Калъчев, Никола Аврамов, Живка Пейчева. Следването му е прекъснато от избухването на Първата световна война, в която умират двама от най-близките му приятели – Павел Кръстев и Димчо Дебелянов. През 1918 г. Хаджимладенов отново се завръща в Академията и се дипломира на 16 юни 1921 г.
Завръща се в Самоков, за да се грижи за възрастните си родители. По-късно през 1921 година организира своята първа самостоятелна изложба в родния си град, където продължава работа като учител по рисуване и остава да живее през следващите 13 години.
През 1930 – 1931 г. Наум Хаджимладенов подарява на родния си град 20 картини, които изобразяват местната действителност, и това слага начало на музейната колекция на Историческия музей в града. Хаджимладенов става първият директор на музей в периода от 1931 до 1935 година.
От 1934 до 1946 г. се връща отново в София и работи като илюстратор на книгите „Под игото“, „Бай Ганьо“, „Робинзон Крузо“, „Чичо Томовата колиба“ и други. Сътрудничи с илюстрации на списание „Детски свят“ и детските вестничета „Трезво дете“ и „Ручей“, както и на поредицата популярни детски книги „Древна България“.
Приет е за член на СБХ. В този период Хаджимладенов участва в редица общи художествени изложби в София и други градове, в представяния на българското изкуство в чужбина – „Рьорих мюзеум“ (Ню Йорк, 1935), Прага, Атина (1938). Картините на Хаджимладенов за тези изложения в чужбина са били избирани от художниците Сирак Скитник и проф. Стефан Баджов. Участва в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. В този период негови близки приятели са Боян Пенев, Владимир Димитров-Майстора, Павел Францалийски, Илия Бешков, Васил Стоилов, Ламар.
В София се запознава със съпругата си Олга и през 1940 г. се ражда единственото им дете – Анна. Няколко години след раждането на дъщеря им, Олга почива и Наум взима решението да се завърне завинаги в родния си град Самоков. Годините след Втората световна война са трудни и бедни, а за Хаджимладенов – свързани и със самотното бащинство и всекидневните грижи покрай детето. Остава изолиран от художествения живот в страната, не участва в общи художествени изложби и не получава поръчки, а и религиозната тема в творчеството му не се вписва в естетиката на новия социалистически ред. Рисува плакати за филми за самоковското кино.
Признание открива в края на живота си. По повод 75-годишния юбилей на Хаджимладенов, той е удостоен със званието „заслужил художник“, а по повод 80-годишнината – и „народен художник“. През 1974 година изкуствоведката Ружа Маринска изследва творчеството му и пише за него книга.
Умира на 91-годишна възраст на 20 август 1985 г. в Самоков.
Автор: Наум Хаджимладенов
Размер: 9.5х17.5см
Размер на цялата хартия: 21х29см
Подписана в щампата!
Наум Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. в Самоков. Баща му бил търговец на вълна, собственик на дюкян, получил кръщението си от Чакър войвода.
Най-ранните запазени рисунки на Хаджимладенов са от 1910 г. когато той е на шестнадесет години. Рисува кентаври, дами с широкополи шапки, селяни с каруци, войници, портрети на близките си. Първи напътствия му дава Павел Кръстев, негов братовчед по майчина линия и вече утвърден художник, който се застъпва пред родителите му Наум да учи в София изобразително изкуство.
През 1914 г. постъпва да учи живопис в Държавната художествената академия в класа на проф. Иван Мърквичка, където негови състуденти са по-късно добилите известност художници Ари Калъчев, Никола Аврамов, Живка Пейчева. Следването му е прекъснато от избухването на Първата световна война, в която умират двама от най-близките му приятели – Павел Кръстев и Димчо Дебелянов. През 1918 г. Хаджимладенов отново се завръща в Академията и се дипломира на 16 юни 1921 г.
Завръща се в Самоков, за да се грижи за възрастните си родители. По-късно през 1921 година организира своята първа самостоятелна изложба в родния си град, където продължава работа като учител по рисуване и остава да живее през следващите 13 години.
През 1930 – 1931 г. Наум Хаджимладенов подарява на родния си град 20 картини, които изобразяват местната действителност, и това слага начало на музейната колекция на Историческия музей в града. Хаджимладенов става първият директор на музей в периода от 1931 до 1935 година.
От 1934 до 1946 г. се връща отново в София и работи като илюстратор на книгите „Под игото“, „Бай Ганьо“, „Робинзон Крузо“, „Чичо Томовата колиба“ и други. Сътрудничи с илюстрации на списание „Детски свят“ и детските вестничета „Трезво дете“ и „Ручей“, както и на поредицата популярни детски книги „Древна България“.
Приет е за член на СБХ. В този период Хаджимладенов участва в редица общи художествени изложби в София и други градове, в представяния на българското изкуство в чужбина – „Рьорих мюзеум“ (Ню Йорк, 1935), Прага, Атина (1938). Картините на Хаджимладенов за тези изложения в чужбина са били избирани от художниците Сирак Скитник и проф. Стефан Баджов. Участва в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. В този период негови близки приятели са Боян Пенев, Владимир Димитров-Майстора, Павел Францалийски, Илия Бешков, Васил Стоилов, Ламар.
В София се запознава със съпругата си Олга и през 1940 г. се ражда единственото им дете – Анна. Няколко години след раждането на дъщеря им, Олга почива и Наум взима решението да се завърне завинаги в родния си град Самоков. Годините след Втората световна война са трудни и бедни, а за Хаджимладенов – свързани и със самотното бащинство и всекидневните грижи покрай детето. Остава изолиран от художествения живот в страната, не участва в общи художествени изложби и не получава поръчки, а и религиозната тема в творчеството му не се вписва в естетиката на новия социалистически ред. Рисува плакати за филми за самоковското кино.
Признание открива в края на живота си. По повод 75-годишния юбилей на Хаджимладенов, той е удостоен със званието „заслужил художник“, а по повод 80-годишнината – и „народен художник“. През 1974 година изкуствоведката Ружа Маринска изследва творчеството му и пише за него книга.
Умира на 91-годишна възраст на 20 август 1985 г. в Самоков.
Преглеждания: 585
Още обяви в Bazar.BG
Цена:
150 лв
Изпрати съобщение
Collector
В Bazar.BG от 11 август 2015г.
Последно активен вчера в 10:36 ч.
В Bazar.BG от 11 август 2015г.
Последно активен вчера в 10:36 ч.
Вход
Регистрация
