ПЕНЧО ГЕОРГИЕВ (1900 - 1940) - туш перо → Обява 33698525

Автор е на театралната декорация на повече от 30 спектакли. Работи за Народния театър и Народната опера. Съдейства на театри от провинцията. Рисува живопис.

Като живописец използва предимно акварел и темпера, рисува картините си с бледи цветове и лаконичност на композицията.

Първите си по-известни творби в този вид изкуство създава в Русе. Сред тях са „На смъртния одър“, „Към пазара“, „Задушница“, „Прощаване“ и „Дунавски рибари“. В Париж създава известната си картина „Орач“, както и „Продавачи на птички“, „Безработен“, „Скитник“, „Кабаре“ и други. В последните години от живота си експериментира с различни живописни техники. Създава картините „Люлчина песен“, „Орачки“ и „Погребение“.

По-малко познато е делото му, свързано с илюстрацията. Пенчо Георгиев е първият илюстратор в България на книгите на Максим Горки – романите „Тома Гордеев“ и „Майка“. Илюстрира детски книжки – „Иглики“ от Емануил Попдимитров, „Божи дарове“ от Георги Райчев

и „Сватбата на мишока Мики“ от Николай Фол.

Прави рисунки за учебници.

Най-известната му работа на художник е в театралната декорация. В ранния си период създава художествено оформление за представленията „Дама пика“ от Пьотър Чайковски, „Късмет“ от Кноблаух, „Майстори“ от Рачо Стоянов, „Под игото“ от Иван Вазов, „Тебеширеният кръг“ от Клабунд, „Иванко“ и „Каин“.

След пребиваването си във Франция, постига най-големите си успехи в сценичното оформление. От този период е работата му по „Оберон“ от

Карл Вербер, „Иванко“ от Васил Друмев, „Янините девет братя“ от

Любомир Пипков, „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах и „Хамлет“ от

Уилям Шекспир.

Участва в изложби в страната и чужбина. Излага собствени творби на Есенния салон в Париж през 1929 г. Демонстрира сценографията си на триеналето в Милано през 1936 г., където показва делото си по „Иванко“, „Хубавата Елена“ и „Хамлет“. Участва с графика на изложби във Варшава, Прага, Кошице, Любляна и Загреб. Редовно показва творби на общи художествени изложби.

Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерияи градските галерии в Сливен и Враца.

Умира на 2 април 1940 г. при инцидент в София. Докато работи по театралната декорация за постановката „Саламбо“ в Народния театър, Георгиев пада в шахтата на сценичен асансьор, загивайки на място.

Негов внук е германският филолог и преводач Александър Зицман, написал книга за дядо си.