Мартеница тип гривна от бродирана червена екокожа с бели конци с регулируема закопчалка удобна за вс → Обява 35418470

Мартеница тип гривна от
бродирана червена екокожа с бели конци с регулируема закопчалка удобна за всяка ръка
плетени мартеници дамски мъжки унисекс за украса и удобство при носене 5броя

Изработени от натурални меки материали,
дишащи тъкани, удобни за носене. Разполагаме и с други модели бижута и гривни.
Материята
се поддържа
лесно и запазва дълго структурата и цветовете си.

Размер дебелина: 4 мм.

Ширина: 23мм.

Дължина: 22.5 см. с
възможност за регулиране

Цена за 5броя.

Мартеницата, известна
също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, е обредна украса от
усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Мартеницата е малко украшение,
изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­ бяла
и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март – празника Баба
Марта. Номинирана от България, Северна Македония, Молдова и Румъния и вписана в
представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно
наследство на човечеството.

Разпространение

Този обичай е характерен
за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в
Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор). С
мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите
на съседните страни – Западните покрайнини, Северна Македония (наричана
мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания
(моняк). Като цяло, мартеницата е позната на по-голямата част от населението на
Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с
обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение,
като се вписва в културния живот на страната.

Обичай

В класическия си вид
мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени.
Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота,
щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да
връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против
уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с
мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с
мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Мартениците се носят до
появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до
настъпването на пролетта. В някои краища се носят до края на март. След това се
поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае.
Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.
Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на
клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно
се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се
носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В
някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните
дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както
тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница,
която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си
мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син
конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Произход

Дърво, накичено с мартеници

Празникът на Баба Марта в
българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие
в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба
Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец
март. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския
полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от
най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на
усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която
е била присъща за тракийската и елинската античност.

Ранните писмени извори,
отнасящи се до трако-елинската древност, назовават предците на мартениците
ейресионе (от erion – вълна на старогр.) Те представляват клонки, които са
накичени с бели и червени вълнени конци. Според византийската енциклопедия Етимологикум
магнум (около 1150 г.) ейресионе са украсени не само с червени и бели конци, но
и със сушени плодове. Макар и сравнително късна, енциклопедията съдържа
сведения от доста по-ранни произведения. Самата ейресионе е носена обичайно на
поне един от празниците в чест на Аполон, възнинали по подобие на празниците на
Дионисий. Сред най-ранните извори за правене и носене на ейресионе е римският
автор Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий I (379 – 395),
който е оставил описание, в което клонче с вплетени червени и бели нишки се
носи на празник посветен на богинята Атина Палада. В първомартенските обреди
някои изследователи виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на
древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на
бога Марс, на когото е наречен и месец март.

Митологична връзка с
прабългарите

През първата четвърт на миналия век в
България, поради влошените отношения с Руската империя, ролята на прабългарите
в българската история, започва да се преувеличава за сметка на тази на
славяните. В тази връзка, както и поради факта, че няма запазени прабългарски
митове и легенди, за масова употреба са популяризирани няколко истории,
приписвани на свързани с прабългарите събития. Така през 30-те години се
утвърждава мита за появата на мартеницата, който я свързва с хан Аспарух,
включително и легендата за „хан Кубрат и снопа пръчки“. За основа е използвано
произведението на културолога Николай Райнов „Видения из древна България,
сказания за мир и бран“, публикувано за пръв път през 1918 г.

Как се прави мартеница

Вземате един бял и един
червен конец – по възможност вълнен. Завързвате двата конеца един за друг.
Молите приятел да държи единия край на конците, вие хващате другия (ако няма
кой да помогне, връзвате края за нещо). Опъвате конеца и започвате да
пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците, докато, като
отпуснете малко, не започнат да се увиват един с друг, и то на ситна шарка.
Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов. Вземате един
картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или
червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото, от другия
не. Увивате колкото пъти искате. Колкото са повече обиколките, толкова
по-дебела е Пенда. Накрая режете конеца. Прекарвате пресукания конец през
сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото, където не
е сгънат картонът. Така се получават ресничките. Издърпвате внимателно картона
и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част, отрязана от
ширита, връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да
оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.

Интересни факти

По повод Баба Марта на 1 март 2011 г., чрез
приложението си Google Doodle, логото на търсачката Google е изписано с
преплетени бели и червени конци и е разкрасено с червен и бял пискюл.

Празник на мартеницата се
организира за пръв път през 2021 г. в Търговище. Идеята е на семейство от
Търговище, като е доразвита с инициативи на неправителствени организации
съвместно с Центъра за специална образователна подкрепа (ЦСОП) Търговище и с
общината на града. Къщичка на Пижо и Пенда, изградена от търговищки ученици, е
украсена и с част от наградените рисунки в конкурс за рисунки, обявен за цялата
страна и за българските диаспори. Целта е символична съпричастност с традициите
и метафорично прогонване на коварния вирус.

Според
поверието на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и
успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до
9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март -
Благовещение.

Мартеницата може да се свали и при
първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Както всички знаем, мартениците са
направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони
на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо
червено.

Този цвят според народното
поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят
символизира чистотата, невинността и радостта.

В българските традиции бялото е и знак
за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на
живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата
мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина
на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около
Балкана. Ахинора дълго
чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял
конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.

Птичката дълго пътувала, а конецът
наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В
крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.

Въпреки че, окичването с
мартеници се смята за уникална българска традиция, тя присъства и в Румъния,
макар че в леко променен вид.
Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в
Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и
червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали
българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят
около 90 000 етнически българи.

Интересни са и обичаите у нас,
свързани с мартениците. В
Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно
от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта". В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на
всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по
рогата на добитъка.

В Хасковско бабата, която рано преди
съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени
горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и
посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в
червени чорапи.

Празникът на Баба Марта в българските
традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в
началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта,
митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март.
Традицията е свързана с древната езическа история от Балканите, свързана с
всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на
първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена
вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за
тракийската и елинската античност.

Коя мартеница носи късмет

Традицията гласи още, че щастие и късмет
носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и
приятелите си мартеници.

Най- ценни са ръчно изработените мартенички
от автентични материали - вълна, памук и дърво. Може да включват мънисто, сушен
плод, семена, цвете или паричка.

мартеници ръчна изработка, мартеници от еко
кожа, плъстени мартеници, гривни от кожа, баба марта, занаяти, хоби, свободно
време, обичай за здраве, бижута за ежедневно носене за декорация и украса, нова
мода гривна за мъже и жени бижута плетено въже подарък медальон огърлица
открояващо се бижу, Мартенички / гривна за здраве / мартеница / мартеничка /
ЧБМ - честита баба Марта / гривнички / традиция / обичай / пролет / празник /
handmade / подарък / плетиво / ръкоделие / ръкоделия / занаят / плетене и Баба
Марта бързала мартенички вързала

Кола, камион, джип, бус, автомобил, автобус,
микробус, джет, атв, бъги, трактор, комбайна, мотопед, мотоциклет, хеликоптер,
колело, велосипед, риболов, къмпинг, палатка, излет, туризъм, земеделие, планина,
планинарство, веломания и др.

Може да напишете данните за поръчка на самата обява.

Идеален комплект за подарък за празник Свети
Валентин, Коледа, Имен ден и Рожден ден на ваш любим човек, партньор,
половинка, гадже. За изненада на близък любим човек и приятел дори и без повод.

Благодарим Ви за вашия избор!