Голяма Икона на Свети Димитър → Обява 38625858

.
Размер: 21x16 см.

Свети великомъченик Димитър Солунски е роден през 3 век в Солун, в семейството на управителя на града. Баща му бил по убеждения християнин, но когато умира, император Максимиан назначава Димитър на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстен като дете и сам християнин, Димитър вместо това покровителствал и закрилял християните, насърчавал разпространението на Христовата вяра.
Императора обаче разбрал за това и, връщайки се от поход, спрял в Солун и поискал от Димитър да се отрече от християнството. Въпреки настояването нищо не могло да склони младия воин и за наказание той бил хвърлен в тъмница, както се постъпвало с всички християни. Прочутия борец Лий предизвиквал на двубой осъдените и ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър – Нестор, поискал разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, като го хвърлил в пропастта. Ядосаният император издал нареждане Нестор да бъде обезглавен, а Димитър бил прободен с копие. В записките, открити по-късно, се посочва датата 26 октомври 306 година.
Робът на Димитър – Луп, прибрал пръстена и напоените с кръв дрехи на господаря си, за които съществуват легенди, че церяли вярващите солунчани. Мощите на светеца били запазени в сребърен ковчег, който се съхранявал в малък каменен храм, а днес – в базилика, построена на мястото на храма. Според предания от ковчега течало благовонно миро и затова бил наречен Свети Димитър Мироточиви.

В по-ранната иконография Св. Димитър бил изобразяван допоясно или седящ на трон, с копие, пронизващ скорпион. След 16 век обаче светецът е представен като един от конниците на апокалипсиса – обяздил червен кон, пронизващ с копие някакъв символ на злото. В много български икони Св. Димитър пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцките икони пронизва българския цар Калоян, тъй като в Гърция вярват, че именно покровителя на Солун – Св. Димитър, опазва града при обсадата му от цар Калоян през 1207 година. В Русия на иконите Св. Димитър пронизва татарин. Православната църка, с цел изглаждане на възможните националистични тълкувания, приемат, че жертвата на Св. Димитър е антихристът.

Името на Св. Димитър е свързано и с българската история. На 26 октомври 1185г, на храмовия празник на Св. Димитър, в построен от братята Асен и Петър храм, те обявяват край на двувековното византийско робство. Вярва се, че закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост до успешен край и през пролетта на 1187г, след неуспешна обсада на Ловеч, византийския император признава властта на Асен и Петър над Северна България. Така започва Второто българско царство.
Паметта на Св. Димитър се почита на 26 октомври. Според народните представи Св. Георги носи лятото, а Св. Димитър – зимата. Народът казва „Дойде ли Димитър, идва и зимата!“. На този ден се извършват редица тълкувания. Както на Игнажден, според първия човек, влязъл в дома, се тълкува каква ще е годината – ако това е мъж – очакват се повече мъжки рожби; ако е имотен и богат човек – годината ще е плодовита и благополучна. Ако месечината е пълна в нощта срещу празника – ще се роят пчелите, а кошарите ще са пълни с млади агънца. На Димитровден на имениците се подаряват бели китки, за да е мека зимата – обикновено есенни цветя, хризантеми, които в някои райони именно заради това наричат Димитровчета. Цветята се връзват с червен конец за здраве на празнуващите. На трапезата се слага варена царевица, ябълкова пита, печени ябълки и тиква.