Уникална ранна картина Наум Хаджимладенов Музиканти 1948г. → Обява 38849524

Художник: Наум Хаджимладенов 1984-1985
Наименование: Музиканти 1948г.
Техника: Акварел гваш смесена техника - подпис
Размер: 21/25см.
Размер 32/36см габаритен на рамката
Оформено в Стилна рамка.
С музейно Немско стъкло с UV защита - Nielsen speciality glass
Състояние: Отлично
Разгледайте и другите ми предложения!
МОЛЯ ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО!
За София е възможно и препоръчително лично предаване след предварителна уговорка.
За страната ползвайки куриерска услуга, купувача заплаща 10% увеличение върху наложения платеж (данък към НАП).
Изпращам с Еконт с опция преглед.
Попълвам товарителница и ползвате куриерската отстъпка.
Благодаря за интереса, вниманието и разбирането!

Наум Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. в Самоков. Баща му бил търговец на вълна, собственик на дюкян, получил кръщението си от Чакър войвода.
Най-ранните запазени рисунки на Хаджимладенов са от 1910 г. когато той е на шестнадесет години. Рисува кентаври, дами с широкополи шапки, селяни с каруци,
войници, портрети на близките си. Първи напътствия му дава Павел Кръстев, негов братовчед по майчина линия и вече утвърден художник,
който се застъпва пред родителите му Наум да учи в София изобразително изкуство.
През 1914 г. постъпва да учи живопис в Държавната художествената академия в класа на проф. Иван Мърквичка,
където негови състуденти са по-късно добилите известност художници Ари Калъчев, Никола Аврамов, Живка Пейчева.
Следването му е прекъснато от избухването на Първата световна война, в която умират двама от най-близките му приятели – Павел Кръстев и Димчо Дебелянов.
През 1918 г. Хаджимладенов отново се завръща в Академията и се дипломира на 16 юни 1921 г.
Завръща се в Самоков, за да се грижи за възрастните си родители. По-късно през 1921 година организира своята първа самостоятелна изложба в родния си град,
където продължава работа като учител по рисуване и остава да живее през следващите 13 години.
През 1930 – 1931 г. Наум Хаджимладенов подарява на родния си град 20 картини, които изобразяват местната действителност,
и това слага начало на музейната колекция на Историческия музей в града.
Хаджимладенов става първият директор на музей в периода от 1931 до 1935 година.
От 1934 до 1946 г. се връща отново в София и работи като илюстратор на книгите „Под игото“, „Бай Ганьо“, „Робинзон Крузо“, „Чичо Томовата колиба“ и други.
Сътрудничи с илюстрации на списание „Детски свят“ и детските вестничета „Трезво дете“ и „Ручей“, както и на поредицата популярни детски книги „Древна България“.
Приет е за член на СБХ. В този период Хаджимладенов участва в редица общи художествени изложби в София и други градове,
в представяния на българското изкуство в чужбина – „Рьорих мюзеум“ (Ню Йорк, 1935), Прага, Атина (1938).
Картините на Хаджимладенов за тези изложения в чужбина са били избирани от художниците Сирак Скитник и проф. Стефан Баджов.
Участва в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово.
В този период негови близки приятели са Боян Пенев, Владимир Димитров-Майстора, Павел Францалийски, Илия Бешков, Васил Стоилов, Ламар.
В София се запознава със съпругата си Олга и през 1940 г. се ражда единственото им дете – Анна. Няколко години след раждането на дъщеря им,
Олга почива и Наум взима решението да се завърне завинаги в родния си град Самоков. Годините след Втората световна война са трудни и бедни,
а за Хаджимладенов – свързани и със самотното бащинство и всекидневните грижи покрай детето. Остава изолиран от художествения живот в страната,
не участва в общи художествени изложби и не получава поръчки, а и религиозната тема в творчеството му не се вписва в естетиката на новия социалистически ред.
Рисува плакати за филми за самоковското кино.
Признание открива в края на живота си. По повод 75-годишния юбилей на Хаджимладенов, той е удостоен със званието „заслужил художник“,
а по повод 80-годишнината – и „народен художник“. През 1974 година изкуствоведката Ружа Маринска изследва творчеството му и пише за него книга.
Умира на 91-годишна възраст на 20 август 1985 г. в Самоков.