Рада ПОПТОШЕВА е български художник, живописец и съпруга на художника Евгени Поптошев.
Рада Поптошева е лиричен и поетичен художник,
съпруга на Евгени Поптошев и майка на Людмила Поптошева. Нейната майка
Анастасия Хаджипетрова е завършила рисуване в Женева.
Рада Добрева ПОПТОШЕВА е родена е на 24.VI.1914 - поч. на 25.V.1984, София. Завършва (1935) Живопис в Художествената академия, София, при проф. Димитър Гюдженов, където среща бъдещия си съпруг Евгени Поптошев. Позира за една от най-известните му картини "Голо тяло".
Работи в област пейзажа и натюрморта. В портретите, предимно на млади
жени, момичета и деца, с лирично чувство създава наситена живописна
атмосфера: "Портрет в червено" (1940, НХГ), "Доротея(1943,
НХГ), "Детски портрет" (1945, ХГ, Русе), "Дете с цвете" (1947),"Дъщерята на художничката" (1956, НХГ), "Нона" (1962, НХГ),
"Людмила" (1966), "Райна княгиня" (1966), "Юноша" (1972, ХГ, Стара
Загора), "Дете" (1977), "Иглика" (1977), "Посещение в музея" (1978) и
др. С богати ко¬лоритни гами и живописен синтез са изградени
натюрмортите и пейзажите: "На¬тюрморт с грозде" (1962, Токио), "На
прозореца" (1973, СГХГ), "Розобер" (1972), "Монмартр" (1973), "Дюна" (1974), "Тераса" (1974, ХГ, Ботевград), "Бряг" (1977, НХГ), "Бране на тютюн" (1977, Полша), "Пролет" (1978), "Есен" (1979), "Натюрморт с дюли", "Смолян(1981) и др.
Рисува сeрия пейзажи: 'Прозорец" (1977-1978). В екип със съпруга си
Евгени Поптошев създава многофигурни композиции из детския живот:
"Редактори" (1954, СГХГ),
"Футболисти" (1956, Министерски съвет) и др.; "Детето и неговия свят" (
1980, Алжир). Предпочита техниката на маслените бои. От 1933 участва в
почти всички ОХИ, в изложби в чужбина: Москва, Букурещ, Париж, Хамбург,
Атина, Будапеща, Алжир и др. Устройва самостоятелни изложби в София:
(1946, 1962, 1966, 1972, 1977; 1981 - юбилейна изложба). Нейни творби притежават НХГ, СГХГ,
ХГ в Пловдив, Русе, Бургас, Хасково, Ст. Загора, Ловеч Самоков и др. и
частни сбирки в България и чужбина Париж, Токио, Бон, Стокхолм, Алжир
Наградена с ордените "Кирил и Методий" - III ст. (1964) и 1 ст. (1972),
"НРБ" - III ст. (1976)