Български Календар от масивна дървесина 45см. → Обява 42591870

Древният календар на българите
Добре установено е, че много малко царства в древността са имали свои оригинални астрономически календари. Ето защо дори някои от най-цивилизованите древни народи като евреите, гърците, римляните и арменците са използвали календарите на други, по-стари цивилизации – асирийците, вавилонците, египтяните и персите. И това прави още по-значим факта, че древните българи са имали свой календар. Днес едно от уникалните творения на човечеството и най-точният календар, познат на човечеството.

bgkalendar.com/index.php?lang=en

Древният български календар е бил с кръгла форма, като вътре в кръга е имало 12 съзвездия, наречени на животни – петел, куче, глиган, мишка, снежен лъв, заек, змей, змия, кон. , овца и маймуна. По календара се е следяло движението на слънцето, но най-вече на Юпитер, който бил особено почитан от българите. Наричали Юпитер Янкул – господарят на времето и го изобразявали като кръг с три пламъка. Освен имената на тези съзвездия в календара се споменават и древните български цифри. Това е изключително стара система за броене и много точен начин за закръгляне на числата, което показва, че древните българи са имали определено ниво на математически познания, допълващи знанията си по астрономия. Това, което прави древнобългарския календар уникален е, че се основава на Слънцето и Юпитер, което го прави изключително точен. Годината се състоеше от 364 „преброени“ дни и един „непреброен“ или общо 365 дни. „Непреброеният“ ден е денят на зимното слънцестоене – според григорианския календар се пада на 22 декември – и е наричан от българите „нулев“ ден или Ени, Сур, Млада година, Сурва година, Игнажден – ( последния ден на св. Игнажден). Всички тези народни имена означавали „единственият, отделен ден, в който започва новата година”, а именно 22 декември, най-късият ден в годината, древните българи са смятали за начало на новата година, т.е. не е включено в нито един месец. Всъщност календарът включва още един „неотчетен“ ден. Наричаше се Бехти и се поставяше веднъж на всеки 4 години между 30 юни и 1 юли, след Еньовден, деня на лятното слънцестоене, известен като Еньовден или Ени сетем. Обикновената българска календарна година е имала 364 преброени и един непреброен ден – общо 365. Високосната година е имала 364 преброени и 2 непреброени дни – или 366 дни. Преброените дни бяха разпределени в 52 седмици от по седем дни всяка. Неделя беше първият ден от седмицата, сряда – нейната среда, а събота – нейният край. Годината била разделена на 4 тримесечия, всяко от които с дължина 91 дни или 13 седмици. Първият от трите месеца винаги е имал 31 дни, а вторият и третият – 30 дни.
Проф. Йордан Вулев казва, че броят на преброените дни 364 в древнобългарския календар е „златно число“, тъй като може да се дели на 4 (броят на сезоните), на 13 (броят на седмиците във всеки сезон). ) и с 52, броя на седмиците в годината.