Система за отопление на пчелни кошери АРНО → Обява 45404862

Система за отопление на пчелни кошери АРНО

ARNO изработва и предлага система за подгрев на пчелни кошери.

Мощност :12,5 вата

Напрежение: DC

12V

Цена: 15 лв

Защо е необходим нагревател? Нагревателят се слага само на

слаби и средни пчелни семейства. Той подпомага развитието на пчелното семейство

и увеличава добива на мед средно с до 30%.

Защо е необходим нагревател точно с мощност 10-15 вата? Защото

опитно е установено, че такава мощност се отделя от едно силно пчелно

семейство.

Къде трябва да се разполага нагревателят? Нагревателят трябва

да се разполага в средата на кошера под рамките. Някои го слагат отстрани или

горе, но така топлината не се разпределя равномерно в кошера.

Какво трябва да се следи в кошера, ако се ползва нагревател? Трабва да се осигури достатъчно вода за пчелите.

Необходим ли е

терморегулатор? Опитно е установено, че терморегулатор не е необходим.

Температура

и развитие на пчелите

Много биотични (болести, вредители) и абиотични фактори

(наличие на вода и храна, слънчева светлина, валежи, градушка, сняг и др.)

оказват постоянно влияние върху пчелното семейство. Сред тях температурата

играе значителна, но често подценявана роля.

Игра "Горещо-студено“

Топлинните рецептори, разположени върху антените на пчелите,

позволяват измерване на температурата на околната среда с точност до 0,2°C

(Heran 1952, Lacher 1964, Yokohari 1983). Молекулярният рецепторен канал, който

вероятно е от основно значение за измерването на температурата, се намира във

флагелите на пчелните антени. Той се активира при 34 °C. Медоносните пчели се

справят с неблагоприятното въздействие на високите температури чрез наличието

на кутикула и мазнини по повърхността на тялото, които се съхраняват преди

прекомерното изпаряване на водата. Телата на пчелите събирачки са покрити с

повече n-алкани (които са неразтворими във вода), отколкото тези на пчелите

кърмачки и току-що излюпените пчели. Температурата, поддържана от пчелите в

гнездото, обикновено варира между 33 и 36 °C, докато оптималната за правилното

развитие на отводките е 34,5 °C. Маточниците са много чувствителни към

температурните колебания. Когато температурата надвиши 36°C, работничките

започват да проветряват гнездото, като се разполагат на мушката с глави вътре в

кошера и вибрират с крилата си, за да раздвижат въздуха и да охладят центъра на

гнездото.

Пчелите също така понижават температурата в гнездото, като

изпаряват вода. Работничките разпръскват капчици по стените на кошера и по

ръбовете на питите с отводки. Това предпазва развиващите се ларви от изсъхване

и също така понижава температурата. Пчелите поддържат тънък слой вода на

повърхността на устицата си - нейното изпаряване също спомага за охлаждането на

средата.

Ако въздухът в гнездото се прегрее, женските работнички

напускат гнездото и образуват клуб на входа на кошера (образувайки т.нар.

брада). През това време някои от пчелите продължават да проветряват питите и да

пръскат вода. Друг интересен механизъм на терморегулация е екранирането, което

е наблюдавано от Старков и Джили през 1999 г. Пчелите предпазват питите и

отводките от прегряване, като сядат върху горещите вътрешни стени на кошера и

създават изолационен слой с телата си.

Ако температурата в гнездото падне под 33°C, пчелите трябва

да затоплят въздуха. Това обикновено става чрез "свиване" в кошера. Това

поведение се наблюдава най-добре, когато се наблюдават зимуващи пчели, които

образуват зимен клуб. Те поддържат постоянна оптимална температура от 18-20 °C

през есента и зимата и около 34 °C в началото на сезона, когато започва

развитието на отводките. По време на зимен сън температурата на външния слой на

клуба е около 12-15 °C. В края на януари пчелите започват да се подготвят за новия

сезон. Температурата в средата на клуба се повишава до 34,5°C, което стимулира

майката да снася яйца. /точно тук нагревателят влиза в своята роля

на отличен помощник/.

Загряване на атмосферата

Отклоненията от оптималните топлинни условия по време на

развитието на ларите, се отразяват на краткосрочната памет и способността за

запаметяване на пчелите поради неправилно развитие на невроните. Най-голям брой

громерули в гъбовидните тела (отговорни за създаването на асоциации) се

откриват при пчели, развиващи се при 34,5 °C.

Дори отклонение от един градус води до по-малко количество

громмулус в мозъците на работничките. Това може да е причината, поради която

работничките, които са се развивали при 32°C, са имали проблеми с общуването

чрез танц.

Събирачите, развиващи се при температури между 34,5°C и

36°C, функционират правилно и предават информация. Температурата на гнездото

може да окаже влияние и върху морфологията на крилата. Gimmer (1932 г.) описва

деформирани крила при отводки, развиващи се при ниска температура. Ken et al.

(2005) наблюдават по-дълги крила от първия чифт при женски работнички, които са

се развивали при 36°C по време на фазата на отглеждане на поколение (в

сравнение с тези, отглеждани при 35 или 32°C).

Lin и Winston (1998 г.) провеждат in vitro проучвания, при

които се изследва развитието на яйчниците при възрастни, изложени на различни

температури в продължение на 10 дни. Работничките са поставени в инкубатори, в

които се поддържа температура от 34 °C, и са хранени с мед, допълнен с 50 %

пчелно млечице. Пчелите от тази група развиват яйчници, докато при останалите,

държани при 20 или 27 °C и хранени със същата смес, не се развиват яйчници.