925 сребърно колие с 24 карата хризопраз, размер 470x35x12мм, тегло 17гр. → Обява 47221511

Здравейте, продавам

925 сребърно колие с 24 карата хризопраз, размер 470x35x12мм, тегло 17гр. Другите камъни са сапфип. Покритие с бяло и жълто злато. Цена 160лв.

Хризопразът е най-рядко срещаният и съответно най-скъп камък от групата на халцедона.

Хризопразът се образува в скални цепнатини и кухини при много специфични условия на преобразуване (изветряване) на серпентини, откъдето се набавя и оцветяващият агент - никел. Също така се открива като съпътстващ минерал при добива на никелови руди.

На много места може да се прочете, че хризопразът е широко известен и популярен камък още от дълбока древност. Всъщност това може и да не е точно така, тъй като въпреки наличието на отделни находки на артефакти с хризопраз от древните Египет, Рим и Гърция, на практика тяхното количество е несъизмеримо по-малко, отколкото онези от халцедон или карнеол. Все пак следва да се отбележи, че музеят Метрополитън в Ню Йорк притежава мънисто от хризопраз, датирано към VIII-мо хилядолетие пр.н.е. Находката е от Сирия и е част от постоянната експозиция на музея.

Най-голямата глиптика от хризопраз от античната епоха е датирана към II в. от н.е. и представлява глава на Зевс с мотиви на щит и дъбови листа. Гравираният камък е с приблизителни размери 12х15 см. Намира се в музея на Университета на Пенсилвания.

Най-известното историческо находище на хризопраз е това в Шкляри (на немски - Франкенщейн), Горна Силезия, на територията на днешна Полша. Хризопраз е добиван там още през XIV век, но към края на 30-те години на XIX в. запасите са изчерпани. На практика това е единственото находище на хризопраз с търговско значение в Европа, а по всяка вероятност и в останалата част на света, до откриването в края на XIX в. на находища в САЩ, а по-късно и в Австралия през 60-те години на XX век.

Хризопраз е използван при украсата на параклиса "Св. Вацлав" (Вацлав или Венцеслав І - княз на Бохемия, 907-935) към катедралата "Св. Вит, Св. Вацлав и Св. Войтех" в Прага. Изграждането на параклиса и декорирането на стените му с над 1300 скъпоценни камъка в периода 1344-1364 г. и 1372-1373 г. съответно, съвпада с първите сведения за добив на хризопраз в Силезия.

Няколко века по-късно. Кралят на Прусия - Фридрих ІІ Велики (1712 - 1786) е горещ почитател на хризопраза, като единствените известни находища към тогавашна дата са в негово владение. Има сведения, че по това време мините в Силезия са отваряни за добив веднъж на всеки три години, като най-висококачествените камъни са за нуждите на краля. Твърди се, че Фридрих не свалял от ръката си пръстен с хризопраз, обкръжен от 15 брилянта, а ръкохватката на бастуна му за разходка била също изработена от хризопраз. Известен почитател на смъркане на енфие, Фридрих притежавал поне 8 кутийки, изработени от хризопраз, с обков от злато и инкрустирани с диаманти. Също така е известно, че обичал да подарява такива кутийки за енфие, изработени от хризопраз. При декорацията на дворцовия комплекс Сан Суси до Потсдам камъкът е използван нашироко, като специално са споменавани две маси с цели плотове от хризопраз (с приблизителни размери 90х60х5см). Кралският патронаж над хризопраза го прави изключително популярен и търсен (да се разбира и като скъп) скъпоценен камък през съответната епоха не само в Прусия, но и в други кралски дворове в Европа.

Интересът към хризопраза намалява в средата и края на XIX в. заедно с изчерпването на известните находища в Силезия, за да бъде възроден отново към днешна дата поради наличието на сравнително постоянни количества на бижутерския пазар, добивани от мините в Австралия и САЩ.

В днешни времена хризопразът се радва на голяма популярност в далечния Изток и централна Азия, като понастоящем цените на висококачествения австралийски хризопраз са в пъти по-високи отколкото преди 20-25 години, тъй като дилъри от Китай закупуват редовно големи количества от него. Причината за това са наситенозеленият цвят и полупрозрачността на австралийския хризопраз, наподобяващи много съответните качества на имперския жадеит.