Хризопразът принадлежи към семейството на криптокристалния кварц, което означава, че е съставен от толкова фини кристали, че не могат да се видят като отделни частици при нормално увеличение. Тази характеристика го отличава от прозрачните разновидности на кварца като планински кристал, аметист и цитрин. Други членове на групата криптокристален силициев диоксид включват ахат, карнеол и оникс. Сред тях хризопразът е особено ценен заради постоянния си цвят, а не заради някакви лентови или шарени маркировки.
Като криптокристален кварц, хризопразът се оценява от 6 до 7 по скалата на твърдост на Моос, демонстрирайки добра издръжливост. Конхоидалната му фрактура също е разпознаваема характеристика на тази група скъпоценни камъни. Тези свойства правят хризопразът подходящ за различни бижутерски приложения, от кабошони до мъниста, които помагат да се подчертаят неговите пищни, естествени зелени тонове.
За разлика от изумруда, който дължи зеления си цвят на хрома, хризопразът дължи живия си зелен оттенък на следи от никелови съединения. Тези никелови включвания често са изключително малки, което прави скъпоценния камък да изглежда полупрозрачен на силна светлина. Предишни доклади предполагаха, че бунсенитът (NiO) може да е бил източникът на неговия цвят, но сега е широко прието, че никелови силикатни минерали като керолит или пимелит допринасят за характерния тон на хризопраза.
Отлаганията на хризопраз често възникват от дълбоко изветряне или латеритизация на никел-съдържащ серпентинит или други ултраосновни офиолитни скали. На места като Австралия хризопразата се среща като вени и нодули, заобиколени от железни оксиди в богатия на магнезит сапролитен слой. В продължение на милиони години тези геоложки процеси позволяват на никела да се включи в силициевия диоксид, създавайки отчетливото оцветяване, с което е известен хризопразът.