Био етерично масло Роза Дамасцена, 3ml → Обява 48572783

Метод на извличане: Парна дестилация

Използваема част: Цвят

Основни ползи:

• Подобрява настроението и стимулира релаксацията
  
• Подпомага естествените процеси на хидратация, регенерация и жизненост на кожата
  
• Подмладява, стимулира и хармонизира
  

Основни химични съставки

Цитронелол, Гераниол, Нерол

Истинското розово масло образува бели кристали при нормална стайна температура, които изчезват, когато маслото се затопли леко. Маслото ще има тенденция да става по-вискозно при по-ниски температури поради тази кристализация.

Лечебни свойства

- антибактериално

- антиоксидантно

- антидепресивно

- тонизиращо

- пpoтивoвъзпaлитeлнo

- хормонорегулиращо

- регенериращо

- афродизиращо

Етерични смеси с масло от Роза Дамасцена

Ароматът на етеричното масло от роза дамасцена се извлича от над 300 ароматни съединения, които придават неуловима изтънченост и съвършенство на розовото масло и добавят желана нотка лукс към парфюмите и козметиката. Особено забележителни са комбинациите на розовото масло с етеричните масла от жасмин, здравец, нероли, лимон, мандарина и иланг-иланг.

Роза Дамасцена – малко история

Роза Дамасцена е вековен символ на изтънченост и непреходна красота. Най-древният източник споменаващ розата са древни арийски текстове, пренесени от арийците в Индия. Индийските митове разкриват почитта към това цвете и посочват, че най-вероятно неговата родина е Мала Азия, а според други източници произхожда от Дамаск, Сирия. В Древен Египет розата е била символ на разкош и разточителство. През VI в. пр.н.е. древногръцката поетеса Сафо първа нарекла розата „царицата на цветята“. Най-красивата индийка Лакшми се родила от розов цвят. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица Локшми в розова люлка, я събудил с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Локшми станала Богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка ‒ символ на божествена тайна. Розата била любимото цвете на рода Давид, от който произлизал Спасителят и неговата майка. Първоначално отхвърляна от християните и известна като цветето на Афродита, розата постепенно започнала да се посвещава на Дева Мария. Червените рози станали символ на Христовата кръв, покапала по трънлив храст при разпъването на Христос.

По думите на средновековните персийски поети: „Розата е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос. Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията ‒ девствена роза с нейните остри шипове за охрана".

Сигурни писмени сведения за наличието на маслодайни рози в България, региона на град Казанлък, познат днес като Розовата долина, има от 1652 г.. Розите били внесени по тези земи през Дамаск, а историята предполага, че цветята с цел култивиране са започнали да се отглеждат в градините на турски съдия. През 1593 г. султан Мурад III наредил на съдията да започне отглеждане на рози за нуждите на султанския палат. Граф Молтке пише, че Казанлък е „турският гюлистан", защото „розите там растат по нивите на бразди, както картофите”.

Българската Розова долина се причислява към малкото приказни кътчета земя, които са облагодетелствани с перфектни условия за отглеждане на маслодайна роза. Розовата долина крие своите тайни за успех ‒ най-подходящ комплекс от почвено-климатични условия и надеждно защитена местност. Розопроизводството в България датира от 1712 г.. За производството на 1 кг. розово масло са необходими около 4-5 тона розов цвят. Истинското розово масло при правилно съхранение е практически вечно, тъй като маслото е естествен консервант. Както диамантите не се променят с течение на времето, така и българското розово масло не изменя своите свойства и благодарение на високото си качество е признато за еталон в световен мащаб.