В Bazar.BG от 12 януари 2022г.
Последно активен вчера в 15:58 ч.
Метод на извличане: Парна дестилация
Използваема част: Цъфтящи съцветия и листа
Основни ползи:
В ароматерапията, етеричното масло от градински чай стимулира нервната система и значително подобрява бдителността, паметта и концентрацията. Намира приложение за облекчаване на симптомите на респираторни и ревматични заболявания, мускулно напрежение и болки. Използва се активно в грижа за кожата на лицето. Освежава, почиства и стяга разширените пори, облекчава възпалението и раздразнението на кожата. Чудесно масло за жени с мазна кожа. Употребата му допринася значително за подобряване на здравето и хигиената на устната кухина и гърлото.
Основни химични съставки
Туйон, 1,8 Цинеол, Камфор, β-кариофилен
Лечебни свойства
- антибактериално
- силно антивирусно
- противогъбично
- секретолитично
- естрогеноподобно
- тонизиращо
Етерични смеси с масло от Градински чай
В парфюмерията етеричното масло от градински чай се използва като средна нотка. Комбинира се добре с етерични масла от розмарин, лайка, грейпфрут, мащерка, бергамот, здравец, джинджифил, лавандула, лимон, портокал и чаено дърво.
Градински чай – малко история
Градинският чай, известен още като салвия, е широко разпространена билка, която цъфти с ярко лилави дребни цветчета, а листата са продълговати, вечнозелени и мъхести. Името на билката идва от латинското „salveo“, което буквално означава „здраве“ или „лековит“.
Славата на славията тръгва още от древните лекари Хипократ и Диоскорид, които я считали за свещена трева и я предписвали срещу безплодие. След епидемиите и последвалата масова смърт в Древен Египет, жените били принуждавани да пият салвия, за да се увеличи плодовитостта им. И до ден днешен билката се ползва с голям успех за лесно зачеване и раждане.
Арабските лечители вярвали, че осигурява безсмъртие, а по-късно европейците ползвали растението срещу магии. През 17-ти век градинският чай станал предпочитана напитка в Индия и Китай. Митове за салвия има в християнската култура. Според тях, бягайки от войската на цар Ирод, Йосиф и Дева Мария скрили младенеца Исус в салвия, която била озарена от божествена светлина и от този момент растението придобило лечебни свойства.