В Bazar.BG от 12 януари 2022г.
Последно активен 07 януари в 16:23 ч.
Метод на извличане: Парна дестилация
Използваема част: Листа
Основни ползи:
Основни химични съставки
Цитрал, Цитронелал, Гераниол, Гермакрен
Лечебни свойства
- седативно
- антивирусно
- противовъзпалително
- антихипертензивно
- кардиотонично
- имуномодулиращо
- аналгетично
Етерични смеси с масло от Маточина
Ароматът на етеричното масло от маточина се използва като средна нотка в парфюмерията. Комбинира се добре с билкови и цветни аромати като лавандула, мащерка, хвойна, босилек, тамян, иланг-иланг, здравец, мента, градински чай, роза и лайка. Лимоновите ароматни нотки на маточината се комбинират отлично с цитрусови аромати.
Маточина – малко история
Маточината, наречена още лимонов балсам и лимонче, е родом от Средиземноморието. Първото описание на лечебните свойства на маточината е публикувано през IV век пр.н.е. в забележителния труд на древногръцкия философ Теофраст „История на растенията” (Historia plantarum). В своя забележителен енциклопедичен труд „Канон на лечебната наука”, в който са описани 1400 лекарствени растения, персийският учен, лекар и философ Авицена, наричан бащата на медицината, описва маточината като „наслада на сърцето”, препоръчвайки я за укрепване на духа, подобряване на храносмилането и прогонване на черните мисли и чувства. Известната лечителка Хилдегард фон Бинген пише, че при дъвчене на листо на маточина тялото се изпълва с радост и оптимизъм, а на лицето грейва усмивка. През XIV век маслото от маточина е включено в състава на тоник правен от френските монахини от Ордена на кармелитките. Той представлява алкохолен екстракт от маточина и други билки – точната рецепта остава в тайна до днес. Ароматната „кармелитова вода“ се е използвала за подпомагане на храносмилането, но също и като козметична тоалетна вода и се смята за предшественик на френския одеколон.
През XVI век известният фолософ, лекар и ботаник Парацелз нарича ароматната билка „елексир на живота“, защото доставя радост на сърцето и ума. В южна Европа маточината е наричана „насладата на сърцето”. Кардинал Ришельо винаги носел флаконче с чудодейната течност, която му помагала срещу мъчителната и упорита мигрена. Писателят и градинар от XVII век Джон Ивлин я описва като „лекарство за мозъка, подсилващо паметта, и мощно средство за прогонване на меланхолията.“ И до ден днешен маточината се използва в ароматерапията против депресия. Благодарение на вълшебният си ментово-лимонен аромат тя е предпочитана храна за пчелите, които просто я обожават. Ето защо не е случайно, че латинското й наименование „Мelissa“ произлиза от гръцката дума „µέλισσα", означаваща „пчела". Според една легенда, пчеларите разтривали листа на маточината върху кошерите, за да привличат пчелите и да стимулират производството на мед.