В Bazar.BG от 12 януари 2022г.
Последно активен днес в 09:03 ч.
Метод на извличане: Парна дестилация
Използваема част: Листа
Основни ползи:
Основни химични съставки
Ментол, Ментон, Изоментон
Лечебни свойства
- охлаждащо
- тонизиращо
- ревитализиращо
- противовъзпалително
- болкоуспокояващо
- спазмолитично
- дезодориращо
Етерични смеси с масло от Мента
Използвано в ароматни композиции, етеричното масло от мента се съчетава добре с етерични масла от лайм, грейпфрут, зелена мандарина, лавандула, бергамот и босилек.
Мента – малко история
В исторически план, ментата е едно от най-старите растения, използвани за лечебни цели. Археолози са открили листа от мента в египетски гробници. В древен египетски медицински папирус от 1550 г. пр.н.е. ментата е вписана като средство за успокояване на болки в стомаха. В гръцката митология, растението се асоциира с нимфата Минта (Minthe), която Хадес се опитал да съблазни. В изблик на ревност Персефона, жената на Хадес, превърнала нимфата Минта в растение. Хадес променил магията като я дарил с омаен аромат и сладост, така че когато я посещава да се наслаждава на присъствието й. Хипократ и Аристотел считали, че ментата намалява сексуалното влечение, но според повечето гърци тя напротив – стимулира нагона и те забранили нейната употреба от войниците. Древните римляни ароматизирали с мента домовете си и залите за тържества, защото смятали, че ароматът на ментата активира мозъчната активност, укрепва ума, подобрява концентрацията и паметта.
В Библията ментата се споменава заедно с растенията анасон и кимион като десятък, даван на Бог, което показва високата й стойност по това време. В Европа ментата се споменава като билков лек за пръв път в исландска фармакопея през 1240 г.. По-късно, монасите през Средновековието използвали растението като лекарство за зъби и през същия период те открили, че силната миризма на мента предпазва подземията от плъхове и мишки. През Средновековието ментата е използвана за лечение на рани от ухапвания от кучета. Билката се стривала със сол и получената смес се нанасяла върху ухапаното място. Според билкаря Паркинсон, билката често е била добавяна към водата за вана за укрепване на нервите и мускулите. Ментата се появява в английска фармакопея през 1721 г. и е била регистрирана като лекарствено средство за лечение на рани, венерически болести, настинки и главоболие. Според сведения на билкарят Джон Джералд от 1568 г., ароматът на растението весели сърцата на хората.