В Bazar.BG от 12 януари 2022г.
Последно активен днес в 09:03 ч.
Метод на извличане: Парна дестилация
Използваема част: Листа и клонки
Основни ползи:
Основни химични съставки
Лимонен, α-пинен, β-пинен, р-цимен
Лечебни свойства
- дезинфектиращо
- антибактериално
- противовъзпалително
- противогъбичнo
- тонизиращо
- отхрачващо
Етерични смеси с масло от Смрадлика
Ако търсите идеи за смеси с етерично масло от смрадлика, можете да комбинирате с етерични масла от бергамот, римска лайка, градински чай, здравец, лимон, мандарина, портокал, пачули, бор и мащерка.
Смрадлика – малко история
Смрадликата (Cotinus coggygria Scop.), известна като „димно дърво“, е родена в средиземноморския регион и Южна Европа, югозападна Азия, северозападна Индия, Непал, Пакистан и Китай. Видът се среща и в Мала Азия. Етимологичният корен на името Cotinus произлиза от древногръцкото kotinus, което означава „Дива маслина“. Coggygria произлиза от старогръцкото име за „димно дърво“. Съкращението Scop. е името на учения описал за пръв път за науката растението и обикновено не се чете. В случаят това е ботаника Giovanni Antonio Scopoli (1723 – 1788) и именно фамилното име Scopoli се съкращава до Scop. Растението е пренесено в Европа от ботаника Клузиус и се култивира от 1594 г.
Билката смрадлика е вълшебно лекарство от природата. Старите хора казват, че лекува 99 болести, тъй като има многобройни целебни свойства. Тя е пищно цъфтящ, ароматен нисък храст с големи дифузни съцветия, във форма на облачета, които й придават „опушен“ вид. В миналото цялото растение се използвало за различни цели – от кората се приготвяла жълта боя, младите клонки се употребявали за обработка на кожи, твърдата дървесина на тетрата служела за изработка на различни изделия и инструменти. Плиний описва смрадликата като храст, от който се получава пурпурно багрило. От стеблото на смрадликата се извлича растителният флавоноид физетин, който има мощно антиоксидантно действие, който подпомага паметта и когнитивната функция и може да допринесе за забавяне на процесите на стареене. Дървесината на някой видове Anacardiaceae се изпозлва за строителство или за производство на шкафове; много от тях обаче имат ценни танини, които са били извлечени за дъбене на кожа. Видовете Cotinus, Pistacia, Rhus и Schinopsis са важни източници на танини за кожарската промишленост. Димното дърво е символ на тишината и адаптивността към времена на изобилие и суша, които са ендемични за живота в пустинята – и талисман на обновлението, трансформацията и надеждата.