Био етерично масло Римска лайка, 5мл → Обява 48630100

Метод на извличане: Парна дестилация

Използваема част: Цвят

Основни ползи:

• Насърчава релаксация и спокойния сън
  
• Облекчава раздразнената и зачервена кожа
  
• Препоръчва се при малки деца с хиперактивност
  

Основни химични съставки

Изобутил ангелат, Изоамил ангелат, Метиламил ангелат, Изоамил изобутират

Лечебни свойства

- успокояващо

- противовъзпалително

- антисептично

- обезболяващо

- спазмолитично

Етерични смеси с масло от Римска Лайка

В парфюмерията етеричното масло от римска лайка се използва като средна нотка. Комбинира се добре с етерични масла от здравец, роза, мента, мадарина, маточина, бергамот, грейпфрут, лавандула, евкалипт и лимон.

Римска Лайка – малко история

Римската лайка (Anthemis nobilis) е известна като „благородна лайка“. Растението получава името „nobile” (латински, благороден), за да илюстрира превъзходната си терапевтична ефикасност. Сладкият, плодово-цветен, тревист аромат на растението често се асоциира с този на ябълката, откъдето идва и гръцкото название „chamaimēlon“ (на англ. chamomile), което значи „земна ябълка”. Използването на римската лайка е документирано още от древните египтяни. Те са считали римската лайка за божествено цвете и символ на слънцето, което въплъщавало силата и енергията на бог Ра, способно да събуди тази могъща божествена сила и да помогне на човек в болест и нищета. Етеричното масло от римска лайка е било използвано при балсамирането на фараон Рамзес. Сведения за използването на римската лайка за медицински цели са налични и по времето на древен Рим и Гърция, когато за нейните свойства пишат видни представители на това време като Хипократ, Гален, Асклепий и Авицена в работата си „Канонът на медицинската наука“. Описание на римската лайка може да се намери също така във фундаменталната работа на римския учен Плиний „Естествена история". Римляните използвали римската лайка за ароматизиране на напитки и тамян, както и за лечебна билка за борба с болестите. В древна Гърция и древен Рим жените са изсветлявали косите си като са ползвали поташ с пудра на прах от изсушени жълти цветчета на римска лайка. Древните тибетски лечители смятали римската лайка за „вълшебно" растение на младостта и правели еликсири, които избистряли тена и насърчавали здравето и дълголетието.

Лекарите в цяла Европа и в ранните селища на Америка са включвали римска лайка в лечебните си торбички, тъй като тя е лекувала болка, възпаление, алергии и храносмилателни проблеми напълно естествено и без странични ефекти. В „Обратно в Едем" Джетро Клос препоръчва на всеки да „събере торбичка цветя от лайка, тъй като те са полезни за много заболявания". Хората са я използвали и като естествен дезодорант, шампоан и парфюм. Интересен факт е, че лечебните свойства на римската лайка не важат само за хората.Засаждането на римска лайка в близост до болни растения би могло да подобри растежа им. Растението с божествен аромат е известно като билка за пречистване и защита от психически или магически атаки, и може да се използва в инхалации за спокоен сън и медитация. Римската лайка спомага общуването с ангелски създания по време на медитации и визуализации и помага на търсещия в полето на астралното, където предпазва от демонични същности. Растението е включено за първи път във фармакопеята на Вюртемберг (1741) като газогонно, болкоуспокояващо, диуретично и храносмилателно средство (Lukacs, 1990). В редица народни магически традиции, особено тези на американския юг, римската лайка е известна като щастливо цвете, от което се прави венец около косата, за привличане на любовник или се носи в джоба, за общо щастие. Неслучайно билката е наричана „магьосническа тревичка“. От незапомнени времена, цветята на римска лайка са били използвани като натурален оцветител, който придава на косата не само приятен златен оттенък, но я прави силна и блестяща.