Гривна от серпентинит 13мм, подходяща за подарък, йога, медитация, рейки
Гривна от серпентинит 13мм, цена 70лв.
Серпентинитът е най-набеденият благороден минерал. Той не само предпазва от отрицателни енергии, но и привлича към нас положителните. Поредицата “Тайните на камъните” продължава със змийския камък.
Адам се протегнал бързо (за да не размисли), откъснал сочния плод и задъвкал блажено. Но, като видял Дядо Боже, от уплах се задавил и парченце от ябълката отхвърчало от устата му, паднало на земята и моментално се вкаменило. Така се появил първият серпентинит.
В Урал старите хора се смеят на тази легенда. От своите баби знаят, че техните баби са им разказвали вечер край бумтящата печка как Великата змия, която пази златото и скъпоценните камъни на уралските планини, периодически си сменя кожата. И когато падне старата кожа, тя се вкаменява и се превръща в серпентинит или на руски - змеевик.
Този минерал не спада към скъпоценните камъни, но е много известен декоративен самоцвет. Зелен или жълтозелен, с жилки и точки - на цвят, а и на пипане прилича много на змийска кожа. Затова и му се носи незаслужената слава на коварен минерал - амулет на измамници и черни магове, който води към изкушение и грехопадение.
Човечеството го използва от около 5 хиляди години. В Китай са открити серпентинитови артефакти от III век преди Христа. Познат е бил и на индианците в Централна и Южна Америка, които правели от него магически амулети.
В Европа навлиза чак в средата на XVI век и става хит. Нито един уважаващ себе си алхимик или фармацевт по това време не си и помислял, че е възможно да чука, бърка и смесва прахчета и отвари в друго, освен в хаванче от змийски камък. Почти всички аптекарски съдове били изработени от серпентинит. Даже така го и наричали - аптекарският камък.
Каменна къделя
Причините за широката му употреба са три - първо, той е много разпространен в природата и лесно се добива, което означава, че е сравнително евтин материал. Има го по цял свят, като най-големи са находищата в Нова Зеландия, Австралия, САЩ, Китай, Индия, Таджикистан, Азербайджан, Казахстан, Великобритания, Италия, Норвегия, Южна Африка, Бразилия, в Русия - в Урал, Алтай и Якутия.
Той е доста мек минерал и това втората важна причина за голямото му приложение. Твърдостта му е 2-4 по скалата на Моос - за сравнение твърдостта на аметиста е 7, а на диаманта - 10. При твърдост 2 минералът може да бъде надраскан с нокът, а при 4 - с медна монета. Това го прави много лесен за обработка. От него се правят украшения, статуетки, изделия за бита, облицовки.
В същото време серпентинитът издържа на нагряване до 600 градуса. Това се използва за изработка на огнеупорни дрехи и строителни материали. В серпентинита може да се съдържат нишки хризотил азбест - безопасен вид азбест, който е различен от канцерогенния амфиболов азбест - двата имат еднакъв състав, но са с различна структура. Това отдавна е известно и се използва от каменоделците в Урал, които го наричат поетично “каменна къделя”.
Минералите от групата на серпентинита са богати на магнезий - по химически състав представляват магнезиеви силикати. Цветът им е от светло до тъмнозелено, повърхността е някак мазна и хлъзгава на пипане. Една от разновидностите е бовенитът, който е бледозелен. Вилямситът е гълъбовозелен, риколитът - яркозелен на тъмни ивици, вернантитът е тъмнозелен с блестящи жилки от калцит. Благородният серпентит се нарича офит. Той е с равен бледозелен цвят. Често го бъркат с нефрита. Единствената разлика е, че офитът е два пъти по-мек и затова е благодатен за извайване на най-разнообразни фигурки и барелефи.
Обяснимо е защо един минерал, свързан с историята за грехопадението на Адам и Ева, ще бъде обвит в зловещи легенди. Мнението за него се допълва от това, че над серпентинитови скали нищо полезно не никне - почвата е тънка и богата на хром и никел, съответно токсична за растенията.