Малко хора знаят за един от традиционните български занаяти – звънчарство, или наричано още хлопатарство. При него се изработват отляти или ковани чанове, звънци, хлопатари, както и църковни камбани. Този занаят не е официално регламентиран предмет, който може да се учи в училище или да се преподава от майстори занаятчии. За него не се издава свидетелство за придобита специалност или квалификация. Този занаят възниква главно заради скотовъдството, което е развито в планинските райони в България.
Чановете се закачат на водачите на стадото, като може животното да бъде само едно или да са две. Те се използват за сигнализация – когато дрънчат, животните се събират, а когато е тихо те се разпръсват. Има различни тоналности на хлопатарите, по които стопаните разпознават своите стада. Чановете намират и други приложения. Те се използват в облеклата на кукерите, защото хората вярват, че дрънченето прогонват злото и предизвиква благополучие и плодородие за новата година. Все повече хора ги поставят като украса на вилата или в специални битови стаи в къщата на село, или в града.