Тайният живот на Шекспир → Обява 17188902

Морган въвлича в онези усещания: „Стани част от караницата, тон от песента, проври се в нея и проследи накъде отива…“.

Първо, думите. Първо и последно, думите.

Знаем
толкова много за Шекспир и в същото време – толкова малко! Няма много
сигурни факти за това как синът на обикновен майстор на ръкавици от
Уорикшър се превръща в един от най-великите писатели на всички времена.
Знаем, че със сигурност е съществувал; знаем за родното му семейството;
знаем, че се жени за жена на име Ан Хатауей, осем години по-възрастна от
него, която ражда шест месеца след сватбата им; знаем, че имат три деца
и единственият им син става жертва на чумата; знаем, че е играл в
собствените си пиеси, за сделките му с недвижими имоти… Знаем, че
напуска Стратфорд, за да търси щастието в Лондон, и в крайна сметка
успява. Очевидно е бил непокорен творец, амбициозен актьор, негодуващ
син, почти порядъчен съпруг. Но кога и как се превръща и в гений? Що за
човек е бил? Как е разсъждавал? Какви са били отношенията с жена му?
Родителите му? Неговите съвременници? Неговото общество?

„Морган
описва майсторски герои… В един многопластов разказ с експресивност,
която се отблагодарява чрез премерено четене, Морган пресъздава
елизабетинската среда на Шекспир, всяко място и всеки човек,
пресъздадени с почти перфектен реализъм… Проява на умение.“

KirkusReviews

„Изобретателна,
поглъщаща и напълно правдоподобна история… Морган дори следва
Шекспировото лирично темпо и фразеология в тази биография, оживена като
една от неговите комедии и човешка като неговите драми. Истинска наслада
за четене.“

RTBookReviews

„Изключително занимателно четиво.“

Booklist

„Какво
иска той: иска да напише пиеса. Естествен напредък в определен смисъл,
понеже винаги ги е обичал. И след трупата на Нейно Величество е
импровизирал монолози, закърпвал и шлифовал отделни роли. Признато му е,
че има талант за това, а за играчите всяка допълнителна дарба е полезна
– хубав певчески глас, умението да се бие с шпага, добре оформен крак.

Но
Уил иска да напише цяла пиеса сам – или, ако е необходимо, да я напише в
сътрудничество. Желанието му е съвкупност от много неща. Първо –
разбирането. Като актьор той знае какво въздейства. Знае кое кара
публиката да затаи дъх или да замръзне, да се кикоти или да не я свърта
на едно място. Знае какви речи изтощават дробовете на актьора, кога
спешната смяна на ролята в гримьорната е прекалено бърза за нагаждане,
как да се отмери времето на последния ти монолог, за да няма застой и
вторачен поглед, докато се изнасяш от сцената.“

***

Джъд
Морган е един от псевдонимите на Тим Уилсън. Той е роден и отрасъл в
Питърбъроу – древен град в Източна Англия, в блатистата област Фенс.
Следва в университета Ийст Англия в Норич, където се дипломира като
магистър по изкуствата. Там изучава и творческо писане при Малкълм
Бредбъри и Анджела Картър. Автор е на романи – психологически съспенс,
на фентъзи, но най-известен е с историческите си романи. Литературната
критика го определя като брилянтен писател.