Разум в бездната Петър Бобев → Обява 23589275

66563
Разум в бездната
Петър Бобев

Мракът се сгъстяваше бързо — превръщаше кристалния лазур в плътно синьо мастило, сред което избледняваха прелитащите край батиандъра малки, пъргави като лястовици калмари.

Питър Райт, предоставил управлението на автопилота, който водеше машината му уверено в плавна спирала надолу, попиваше с възхитени очи обгръщащия го воден безкрай. Вече беше забравил броя на спусканията си в дълбините, но всякога като че ли попадаше в тоя странен свят за пръв път. Толкова необичайно, без никаква прилика с привичната за човека природа му изглеждаше всичко тук — винаги различно, като сменяващ се калейдоскоп. Сякаш всеки път, при всяко спускане, попадаше върху нова, непозната планета.

Наоколо, додето стигаха неговият поглед и ултразвуковият лъч на сонара му, гъмжеше животът. Източваха се безкрайни пасажи от сардини и скумрии, подобни на сребристи облаци, сред които се врязваха като побеснели торпили стоманено блестящи и стоманено мощни риби тон. Навремени те изчезваха нанякъде, а на тяхно място връхлитаха, неканени на пиршеството, пъргави делфини афалини, изящни като морски божества, които все намираха време, докато нагълтваха уловената риба, да го изгледат през илюминатора с вечната си дяволита усмивка. Преминаваха глутници акули, всяка глутница от отделен вид и на еднаква възраст. Малките не бяха оцелели редом с ненаситните си по-големи сестри. Ето, отгоре се хлъзна като хвърчило морска костенурка карета, като че ли само да му се покаже, обърна към него обрасналата си с морски жълъди коруба и отново се издигна към повърхността.

Толкова живот! Сушата в сравнение с морето изглежда безжизнена пустиня. Докато тя е царството на растенията, по право на висшите им форми, в морето властват неоспоримо животните.

И сред този кипящ, тържествуващ живот, сред това чудовищно многообразие Питър отново се почувства чужд и самотен — и тук, както на брега, както в големия град, сред милионите себеподобни. Все тъй чужд и самотен — както винаги, откак се помни. И не само заради индианската кръв в жилите си; не само заради романтичката женитба на баща му с дъщерята на стария шаман от Карибския бряг — женитба, която за бащините му сънародници беше равносилна на родоотстъпничество. Питър познаваше безброй хора: и млади, и стари — не метиси като него, а чистокръвни белокожи, които също като него мъкнеха проклятието на самотността. Никой не те знае, всеки нехае за теб, не го е грижа какво мислиш и чувстваш, без желание да проникне до твоята душевна същност, да сподели с теб вълнения и надежди, да разсее съмненията и колебанията в твоята душа. Сам, все сам! И сред научния колектив, и в театралната зала, и пред телевизора. Дори в кръчмата, където със замаяни глави непознати се прегръщат, за да се забравят в мига, когато се разделят. В същото време и трезви, и пияни заключили душите си в черепните черупки като в неразбиваеми сейфове. И не си в състояние да проникнеш в тях с никакъв секретен ключ, с никаква парола — да се досетиш поне какво мисли оня, който седи до теб, който работи до теб, който спи до теб…

За щастие срещна недоволници, които отричаха изцяло расовите предразсъдъци, които като него ненавиждаха неправдата. Недоволството от достигнатото е пружината на прогреса. И се сдружи с тях, притъпи донейде наслояваната отдавна, още от детството горчилка в гърдите си. С общи чувства, с общи мисли, с общи думи.

По право — само с думи! Защото дори и те, съмишлениците, общуваха, търсеха се, разговаряха. А какво ли криеха зад красивите си думи — какви помисли, какви потайни намерения? Как да разбереш кой от тях е искрен и кой — демагог, кой провокатора кой доносник?

И Хелен!.........