Общественият договор. Жан Жак Русо
Състояние: много добро
Следи от времето. Много добре запазена за годините си, здраво книжно тяло. С неразрязани страници.
Култът, създаден около Русо след смъртта му, и по-специално радикализираните версии на идеите му, възприети от Робеспиер и Сен Жуст по време на царството на терора, стават причина името му да се асоциира с най-екстремните аспекти на Френската революция. Решението на революционерите, вдъхновени от Русо, да въведат деизма като нова официална гражданската религия на Франция скандализира традиционалистите.
Идеите на Русо вдъхновяват някои ритуални и символични прояви през по-радикалните фази на Революцията. Например на церемония през август 1793 по повод приемането на новата конституция, проведена на мястото на разрушената Бастилия от най-предания артист на революцията - Жак-Луи Давид, е изпълнена кантата, вдъхновена от демократичния пантеистичния деизъм на Русо, изложен в прочутата "Изповед" (на френски: Profession de foi d'un vicaire savoyard) от четвърта книга на "Емил"[4].
Противниците на революцията и защитници на религията, най-вече ирландският есеист Едмънд Бърк, неявно хвърлят вината за ексцесиите на Френската революция върху революционните хвалебствия на Русо. Бърк публикува през февруари 1791 "Писмо до членовете на Народното събрание" - филипика срещу Русо, който той счита, че е от първостепенно значение за Френската революция. Бърк твърди, че крайностите на революцията не са били случайни, а са били предвидими от самото начало и се коренят в личната суета на Русо, неговата арогантност и други морални недостатъци. Той припомня посещението на Русо във Великобритания през 1766 г., като казва: "Имах добри възможности знаейки производства му почти от ден на ден и той не остави никакво съмнение в съзнанието ми, че никакъв принцип не влияе на сърцето му или ръководи неговото разбиране, освен суета.". Предоставената му дарба на красноречие, Бърк съди липсата на добър вкус и по-фини чувства, които щяха да бъдат предадени в образованието на един джентълмен:
Вкус и елегантност... не са от значение в регулирането на живот. Моралният вкус... безкрайно отзвучаване злините на порока. Русо, писател на голяма сила и жизненост, е напълно лишени от вкус във всеки смисъл на думата. Вашите господари [т.е., лидерите на революцията], които са неговите учени, заченат, че всичкия финес има аристократичен характер. Последната възраст е изчерпала всичката си сила предоставяйки грация и благородство, на нашите взаимни апетити и издигащи ги в по-висок клас и ред, отколкото изглеждаше справедливо да принадлежи на тях. Чрез Русо, вашите господари са решени да унищожат тези аристократични предразсъдъци.
1856