Гръцка православна сребърна икона сребро проба 999 - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТОС - Стар внос от Гърция  → Обява 30016559

А значителното място на ценния метал в индустрията означава, че търсенето му ще остане солидно.

Среброто е смятано за олицетворение на първичната и неопетнена чистота, чрез него премахвали уроки, бил използван за подмладяване и лечение на много болести. Дори фактът, че изделията, направени от него, потъмнявали при някои хора, се смятал добър знак - това означавало, че бижутата са поели целия негатив, натрупан в даден човек.

Веднага след като стана известно, че водата, съхранявана в сребърни съдове, може да лекува някои болести, това свойство започнало да се използва в медицината. Особено лекарите на Аюрведа преуспяват в това начинание, използвайки течността за лечение на заболявания на стомаха, сърцето, органите на пикочно-половата система, гинекологични заболявания и изтощение.

Откритите антисептични свойства на метала са били широко използвани през Средновековието, раните на рицарите са се измивали със „сребърна“ вода, върху тях налагали сребърни предмети. Сребърни монети и слитъци са били използвани за пречистване на водата в кладенците, което е било особено важно в ерата на постоянните епидемии.

В страни, изповядващи исляма, с помощта на благородния метал се опитвали да възстановяват изгубената младост и красота, измивайки се с вода от сребърни кани и масажирайки кожата със сребърни масажори. Носенето на бижута от този метал се смятало за почти задължително и колкото повече от тях се носели, толкова повече здраве и сила имал собственикът им.

В същия ден, още преди слънцето да изгрее, жените, които обичали и следвали Господа, тръгнали към гроба, за да довършат Христовото погребение. Старозаветният закон не позволявал да се работи в събота, а в петъчната вечер близките на Иисус не могли да свършат всичко, което предписвал погребалният обичай. Затова още в най-ранните часове на неделния ден жените бързали към гроба, та да помажат тялото на Спасителя с благоуханен елей - миро. Понеже носели миро, жените получили името мироносици. Когато мироносиците стигнали до гроба, намерили го отворен. Недоумявайки какво се е случило с тялото на любимия им Учител, те влезли в гробната пещера. Там видели светозарния Ангел, който им благовестил, че Спасителят е възкръснал. Ангелът показал празния гроб, в който лежали само погребалните повивки.

По-късно за утеха на мироносиците Сам Възкръсналият Спасител се явил. Жените Му се поклонили до нозете, а Той изпълнил сърцата им с Божествен трепет и казал: "Радвайте се!"

Същият ден Христос се явил и на учениците Си. Тогава един от 11-те апостоли - Тома, не бил с тях. Те му казали: "Видяхме Господа." Тома се усъмнил: "Ако не видя белезите от гвоздеите на ръцете Му и не сложа пръста си в раните Му, няма да повярвам." След осем дни 11-те Христови ученици били в един дом. Понеже се бояли от юдеите, които разпнали Спасителя и преследвали последователите Му, те заключили вратите. Неочаквано Самият Господ се явил сред тях. Той казал на Тома: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми и не бъди невярващ, а вярващ!" Тома зарадван възкликнал: "Господ мой и Бог мой!" Иисус го поучил: "Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са, които не са видели и са повярвали!"

Църквата празнува Възкресение на Спасителя на своя най-голям празник - Великден. Християните наричат този ден също Възкресение Христово или Пасха Христова. Те възпоменават Възкресението на Божествения Изкупител и всеки неделен ден, защото то е най-великото събитие в човешката история. Чрез него Господ победил смъртта и дарил на хората надежда за възкресение и за вечен живот.