БГ Джаз - Райчо Иванов ‎– Flamenco Blues - нова плоча – BTTtL 1033 → Обява 30630827

БГ Джаз - Райчо Иванов ‎– Flamenco Blues - 1992

Балкантон ‎– BTTtL 1033

Jazz-Rock

Music By – David Gamson

Tribute To Al. Jarreau

Music By – Boiko Dimitrov

North Sea Festival - Announce

Music By – Raicho Ivanov

"Life" In Holland

Music By – Raicho Ivanov

Music By – Miles Davis

"Всичко тръгна от ритъма на фламенко танцьорите, който неустоимо ме завладя. Започнах да се движа и да живея в този ритъм, поведението ми също се промени. И за да се освободя от това обсебване, трябваше да го изсвиря – спомня си тромпетистът Райчо Иванов по повод представянето на албума "Фламенко блус" и продължава – Навярно сте чували за световноизвестния писател Франц Кафка. Той без да е ходил в Америка, без да знае английски и без да е общувал с американци, е написал един от най-хубавите романи "Америка". Аз, който не зная и дума на испански, никога не съм ходил в Испания и не съм общувал с испанци, реших да напиша музика за Испания – страна, която ми е напълно непозната. Испанската музика във втората половина на ХХ век стана много популярна и редица джазови музиканти започнаха да се обръщат към испанския фолклор. Реших и аз да направя нещо по темата и се заех с тази провокация.

Фламенкото има силно влияние сред испаноговорящите държави, които основно са в Латинска Америка, а като прибавим към него и блуса, който е преди всичко приоритет на афроамериканските музиканти, става невероятна жизнена симбиоза между две стари култури", завършва Райчо Иванов.

Записите са направени по време на концертни представления в НДК през септември 1989 година и на знаменития фестивал North Sea Jazz в Хага, Нидерландия, на 14 юли 1990 г., белязан от участието на Miles Davis, Dizzie Gillespie, Count Basie, Stan Getz, John McLaughlin, Dave Brubeck, Ray Charles, Carmen McRae, McCoy Tyner, Gil Evans Orchestra, Herbie Hancock, Art Ensemble Оf Chicago, Pat Metheny и т.н.

Съставът на Райчо Иванов Джаз рок оркестър включва също така Михаил Грозданов (алт саксофон), Бойко Димитров (сопрано саксофон), Иван Лечев и Вергилий Каталан (китара), Николай Захариев (клавишни), Венелин Кръстев (бас китара), Емил Александров (барабани) и Георги Вълков (перкусии).

У нас идеите на Miles Davis намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист - Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonette и други. "Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително", пише Howard Mandel в Down Beat.

Райчо Иванов споделя: "Рок-ен-ролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека".

През 1997 година Райчо замисля нов проект - "Jazz Аnd Roll", и ето как ни въвежда в него: "Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981, започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР".

"В това отношение имам хубав пример. Един от великите писатели – Франц Кафка, не е ходил в Америка, не е общувал с американци, не е знаел английски език, и въпреки това написва една от най-хубавите книги за Америка. Аз никога не съм ходил в Испания, не знам испански, даже не съм общува с испанци. Интуитивно реших да навляза по-дълбоко в богатия и много близък до джазовите музиканти испански фолклор. Това бе причината за да създам албума Flamenco Blues."

"Веднъж, както много пъти, отивайки в БНР, видях при един от редакторите плейбека на L Is for Lover и проявих интерес. Той ми предложи да запиша тромпет върху него. Аз бях заинтригуван, влязох в Първо студио, изслушах няколко пъти плейбека и записах. Тази пиеса в албума е с оригинален плейбек, а на солото на тромпета вече автор съм аз.

Втората пиеса в албума Flamenco Blues на Райчо Иванов и неговия RockJazz Orchestra е композицията на Бойко Димитров Accident. В състава са: Райчо Иванов – тромпет, Бойко Димитров – сопран саксофон, Вергилий Каталан – китара, Николай Захариев – клавишни, Венелин Кръстев – бас, Емил Александров – барабани, Георги Вълков – перкусии.

Това е колаборация между бившия ми пианист Ники Захариев и един много талантлив саксофонист – Бойко Димитров, който за съжаление отиде да живее в Дания. Двамата решиха да направят една по-виртуозна пиеса. Останалата част от групата, естествено, участваме в реализирането й.

В думите на благодарност, които Райчо Иванов ме помоли да поднеса на церемонията по връчването на наградите „Златен век“, приемайки отличието от негово име, той каза: „Всичко, което имам, го дължа на джаза и аз му дадох всичко от себе си. Радвам се, че той получава такова признание чрез моята награда. Поласкан съм за оценката, която ми е дадена. Щастлив съм, че с усилията – моите и на колегите ми – българският джаз зае полагащото му се място в света. България се е доказала като държава на музикални таланти, която е заставала с достойнство в оперната и симфоничната музика, ето че и в тази сравнително нова област за европейския континент – джаза – България е на почетно място.“ С оркестъра на Райчо Иванов българският джаз застава на една от най-високите сцени в жанра – фестивала North Sea в Хага, Нидерландия, през 1990 г. Представянето на групата е толкова успешно, че публиката безпрецедентно я вика на бис. Този момент е документиран в албума Flamenco Blues.

На този фестивал, който извън САЩ е най-големият в света, така е програмирано участието на оркестрите, че се свири без абсолютно никакво продължение, без бисове. Ние обаче имахме толкова силен аплауз, че конферансието ме помоли да изсвирим нещо за публиката, но да е късо, защото ще се обърка редът и всичко ще е за сметка на програмата нататък. В началото на записа на плочата се чува реакцията на публиката на нашето изпълнение на фестивала.

Групата от България е в състав: Райчо Иванов – тромпет, Михаил Грозданов – алто саксофон, Иван Лечев – китара, Николай Захариев – клавишни, Венелин Кръстев – бас, Емил Александров – барабани, Георги Вълков – перкусии.

До там се стигна с доста сериозна селекция. Ние трябваше да се състезаваме с голям брой оркестри от цял свят, за да имаме това щастие, огромно щастие да участваме с елита на световния джаз. В програмата има такива имена като Майлс Дейвис, Джон Маклафлин, Мейнард Фъргюсън, Дизи Гилеспи и неговия United Nation Orchestra, Аирто Морейра с Флора Пурим… Да не ги изброявам, те са безчет.

"За нея съм инспириран от по-съвременни усещания по отношение на джаза. Обичам да сменям стиловата насока на нещата, които правя. Не ми се ще постоянно да се съобразявам с един и същ стил, грубо казано – да му робувам. Затова харесвам и Колтрейн, и Уейн Шортър, и Джон Маклафлин, и Майлс Дейвис. Те винаги търсеха нови пътища, нови насоки, нови усещания. Джазът е в постоянно в движение. Той е една от най-обхващащите нови хоризонти музика."

"Това е пиеса, която е инспирирана от музиката на Пако де Лусия. Един мой приятел, който живееше в Испания, ми донесе негова плоча и тогава за първи път чух името му, за първи път чух музиката на този съвършен музикант. Той е вече познат на българската музикална общественост, посети България на „Златният Орфей“ със своя оркестър, имаше концертни изяви. Той не е табу за българската публика. Това ме вдъхнови много. Не мога да не спомена, че много ме впечатли и трактовката на Майлс в световноизвестния албум Sketches of Spain на Concierto de Aranjuez от Родриго. Това също много ме вдъхнови. Испанският фолклор е много благодатна материя за музициране."

Аз в никакъв случай, заклевам се пред себе си и пред Господ, не имитирам Майлс Дейвис. Но аз съм вдъхновен от Майлс Дейвис. Това са две различни неща. Майлс Дейвис не може да се имитира. Той е толкова еластичен, че не може да се имитира. Неговият почерк е толкова строго индивидуален, че е просто невъзможно. Но той може да вдъхнови един джазов музикант със своя стил, със своето отношение, с фразата, с начина си на интерпретация. Както ги изброяваме сега колко последователи и почитатели има Джон Колтрейн, надали има саксофонист, който да не е впечатлен и да не е взел нещо от него. Но тези гениални музиканти, за нас специално, за моята генерация джазови музиканти, бяха пример, но не цел и средства за имитация. За мен специално Майлс е каквото е за самия него Чарли Паркър. В автобиографията си той пише, че Чарли Паркър най-много го е вдъхновявал в неговия творчески път. Когато за първи път чух Майлс в Time for Jazz на Уилис Коновър по „Гласът на Америка“, можеш да си представиш за каква атмосфера и за какво става въпрос. Spanish Key е пиеса, която е включена в двойния албум Bitches Brew, може би един от най-успешните модерни албуми на Майлс Дейвис.

"Пиесата се казва Spanish Key. Целия албум съм го слушал хиляди пъти, а тази пиеса особено много ме впечатли. Помолих колегите си да я адаптираме за нашия оркестър. Направих аранжимент. Това, което се получи, вече е налице в албума."

"Двете групи репетирахме в една и също сграда. Доста често се засичахме и си говорехме и с Данчо, и с Румен, и с другите от оркестъра. Те си бяха донесли от чужбина 16-канален пулт и 16-канален магнетофон. Част от тези записи са от концерт в НДК. Тогава Румен Спасов прояви желание и предложи да ни запише. Аз го поканих – защо не, това е една услуга. Той ни записа на 16-канален магнетофон, направихме смесване и аз останах очарован. Казах му , че ще ги предложа на Радио „София“ и на „Балкантон“. За мой късмет и за мое щастие комисията в БНР даде най-висока оценка на тези записи и те влязоха във фонда на радиото, а „Балкантон“ се съгласи да издаде две плочи. Тази е втората, а има още една, която е началото на тази серия."

"Удовлетворение, не ми се сърди, ама е малко. Да свириш на една сцена с Майлс, с Дизи Гилеспи, с Пат Матини, с Ал Жеро – такива велики музиканти, това е нещо повече от щастие. А, и да те бисират, това е вече действително върхът на щастието!"

още обяви в профила Грамофонче