В Bazar.BG от 13 март 2019г.
Последно активен днес в 09:39 ч.
Съветски изтребител
от 1953 г.
Материал - пластмаса;
Декалии, инструкции за монтаж – да; Мащаб - 1:48; Брой
цветове - 5; Брой части - 120; Дължина –
22,8 см; Размах - 19,8 см; Възраст – 10+.
В началото на 50-те години
на миналото столетие протичали битки
в корейското небе между най-добрите
изтребители за това време, МиГ-15 и F-86
„Sabre“. През тези години най-висшата цел
на конструкторските бюра била увеличаването
на скоростта на самолетите и преди
всичко преодоляването на звуковата
бариера. През януари 1949 г., в Съветския
съюз за първи път се облитал самолет с
означението И-330, по-късно означен като
МиГ-17. Този едноместни реактивен
изтребител бил продължение на легендарния
МиГ-15bis. От
последният се отличавал преди всичко
с промененото конструкция на крилата – имали двойно стреловидна форма (55
градуса при фюзелажа и 45 градуса при
външната част на крилото). Увеличаването
на носещите повърхности и ъгли, касаели
и задната част на фюзелажа. За увеличение
на стабилноста на посоката, самолета
имал помощна килова повърхност под
задната част на фюзелажа. В същото време
били увеличени спирачните щитове
отстрани. Основният вариант означен
като версия МиГ-17 с реактивен двигател
Климов ВК-1А с тяга 26,5 kN при режим на
излитане. Въоръжението на изтребителя
се състои от две ория НР-23 калибър 23 мм
и едно оръдие Н-37Д калибър 37 мм. Със
същият мотор е летяла и междинната
версия оборудвана с радиолокатор РП-1
Изумруд и три оръдия калибър 23 мм и която
носела означението МиГ-17П. Инсталирането
на по-нов двигател с допълнително горене
Климов ВК-1Ф позволило повишиние на
тягата с 25% за 3 мин.Версията с този мотор
е означена, катоМиГ-17Ф. На базата на тези
два варианта била създадена и друга
междинна версия на изтребителя –
МиГ-17ПФ. Радиолокаторът РП-1 Изумруд на
версията ПФ била предназначена за
откриване на цели в ноща и при влошени
метеорологични условия през деня.
Последна и най-модерна версия била
МиГ-17ПФУ, която е създадена от предходния
тип с отстраняването на оръдията и
замяната им с четири противосамолетни
управляеми ракети РС-2У. По-нататъшните
модернизации на тази версия се отнасяли
само до вътрешното оборудване,
радиолокационните системи и някои
промени в интериора. Освен в СССР,
самолетът се произвеждал в Полша и Китай