Леа Иванова, Еди Казасян – Сувенир - ВТА 11084 Би трябвало да имам два живота Спри до мен и др
Леа Иванова, Еди Казасян – Souvenir - 1983
Балкантон – ВТА 11084
Jazz, Rock, Latin, Swing, Beat
при интерес пишете на лични
отговарям бързо
A
1. Би трябвало да имам два живота / Е. Казасян; текст Д. Арабаджиев; изпълнява Л. Иванова с Естраден оркестър на Българското радио, аранжимент и диригент В. Казасян.
2. Спри до мен / Х. Фелисиано; текст З. Петров; аранжимент Е. Казасян; изпълнява Л. Иванова с оркестъра на Е. Казасян.
3. Точно в шест / М. Делпеш; текст З. Петров; изпълнява Е. Казасян със Студио В и Естраден оркестър на Българското радио, аранжимент и диригент В. Казасян.
4. Лека нощ / Р. Граната; аранжимент Е. Казасян; изпълнява Е. Казасян.
5. Ненадейно признание / В. Казасян; текст Н. Йорданов; изпълнява Е. Казасян; съпровожда Естраден оркестър на Българското радио, диригент В. Казасян.
6. Цяла седмица / Ж. Беко; аранжимент Е. Казасян; изпълнява Л. Иванова; съпровожда оркестър "Електрокорд", диригент Т. Козма.
B
1. Рецитал / Е. Казасян; текст Л. Левчев; аранжимент Д. Пенев; изпълнява Е. Казасян с вокална група "Стил" и група "Алфа".
2. Любовта си отива / бълг. текст З. Петров; изпълнява Л. Иванова със Студио В и Естраден оркестър на Българското радио, аранжимент и диригент В. Казасян.
3. Тръгвам си без шум / Спенсер; текст З. Петров.
4. Цум, Цум, Цум / Б. Елиезер; текст П. Волгин.
5. Мадам / Конте; изпълнява Л. Иванова с оркестър, аранжимент и диригент В. Казасян.
6. Неграмотно сърце / Е. Казасян; текст Г. Константинов; изпълняват Л. Иванова и Е. Казасян с ФСБ, аранжимент и диригент Ал. Бръзицов.
Леа Иванова, е българска шлагерна и джаз певица, легенда в българската забавна музика.
От началото на 40-те години се премества от Дупница в София с намерение да следва в Художествената академия, но това не се осъществява поради силното ѝ увлечение към музиката.
Леа Иванова започва да пее като солистка в джазовите формации „Славянска беседа“, „Джаз Овчаров“ на Асен Овчаров и оркестър „Оптимистите“, с който работи до 1956 г. Изпълненията ѝ са в стил суинг. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България заедно с Лени Вълкова и Люси Найденова, познати като „Трите Ел“. През 1949 г. при участието си в „Джаз Овчаров“ групата получава покана за турне в САЩ. Това става причина за политически репресии за изпълнение на „упадъчна музика“; Леа Иванова е арестувана и изпратена в концлагера Ножарево. След като излиза от лагера, Леа продължава да гради кариерата си.
От 1956 г. Леа Иванова е в оркестрите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция.
Сътрудничеството ѝ с певеца и композитора Еди Казасян започва от 1957 г. и продължава почти 30 години – до края на живота ѝ, тъй като двамата стават семейна двойка. В началото на 60-те години Леа Иванова прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия (в Белград пее с оркестъра на Куинси Джоунс), Берлин.
От 1963 г. до 1983 г. певицата работи във вариетета от висока класа в чужбина, като продължават концертите ѝ в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия изток. Изявите ѝ в България до началото на 80-те години са много малко, поради което тя остава малко известна сред по-младите поколения.
При едно от завръщанията си в България през 1983 г. Леа Иванова получава втори инсулт и остава, за да се възстанови. При този инсулт Леа е парализирана наполовина. Трудно движи единия си крак и лявата ѝ ръка остава неподвижна, прикована към тялото ѝ. Въпреки направената в Париж възстановителна операция, Леа е загубила гласа си и чувството си за ритъм. С много усилия на волята се научава да ходи отново на висок ток, както и да пее в полуречитатив, характерен за нейните късни записи. Тъй като не може вече да пее суинг, тя се примирява с композираните от съпруга ѝ, Еди Казасян, песни, които тя преди инсулта никога не е харесвала. Въпреки трудностите, Леа продължава да пее и да изнася концерти в България и в чужбина. Повикана е отново на турне от управителя на престижното вариете „Кайвохуоне“ в Хелзинки. В София прави серия концерти, няколко месеца наред, заедно с Тодор Колев в „Новотел Европа“.
Една от любимите й снимки е тази с клоунския нос. Често си слага
такъв - червена, куха, пластмасова сферичка. А под нея усмивката - широка, лакома, истинска. Ето я - Леа Клоунесата. "Хората мислят, че съм щастлива, защото съм усмихната. А щом съм усмихната - какво пък! Може би наистина съм щастлива...", казва Леа, надянала на лицето си своята маска - тази на вечното щастие.
още обяви в профила Грамофонче