Татяна Лолова - ВАА 11974 → Обява 32569743

Татяна Лолова - 1987 г.

Балкантон - ВАА 11974

Comedy, Spoken Word

рядка плоча

Рецитал на Татяна Лолова на фестивала за хумористични и сатирични песни „Златния Кос“

Неделен ден - песен (м. Димитър Вълчев, т. Божидар Томов)

Валидолче вита - песен (м. Димитър Вълчев, т. Марко Ганчев)

Академия комика - сценка (Иржи Камен)

Телефонният указател - из Хумористично ателие (Иван Кулеков)

Поетеса - песен (м. Тодор Филков, т. Волен Николаев)

Съдебният театър - из Хумористично ателие (Иван Кулеков)

Часовникът навит за 6 - песен (м. Ангел Заберски, т. Валентина Симеонова)

Врабецът - откъс от ТВ.пиеса (Никола Русев)

На сцената - песен (м. Ангел Заберски, т. Любомир Пеевски)

сценарий: Катя Воденичарова,

изпълнение: Татяна Лолова, Васил Попов, Лидия Вълкова, Божидар Лечев

Татяна Лолова е българска театрална, филмова и телевизионна актриса. Известна е главно с комичните си роли в киното, на театрална сцена, по телевизията и радиото.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Татяна Лолова.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър. Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи. Играе Агафия Тихоновна („Женитба“, Н. В. Гогол), Татяна Алексеевна („Юбилей“, А. П. Чехов).

Написва автобиографичната книга „1/2 живот“.

Цитати :

Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: „А, не. Не съм добре с очите.“

Казват, че българският народ бил намръщен – за мен той е усмихнат. Аз виждам как вървят насреща, в далечината ми се струват някак мрачни, но колкото повече ги приближавам, толкова повече виждам, че са усмихнати.

Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях.

Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам.

Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.

Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават.

Не съм звезда, аз съм слънце.

По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия.

Разсмивали са майка ми, докато ме е раждала, за да облекчават болките й. Дали от тогава се е заселило това смешно нещо в мен, с което се боря цял живот, тъй като генът ми е драматичен, не знам.

Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги разказват, изпитват неистово удоволствие. Аз пък искам да мога да не говоря никога за нещастия. Животът е тежък, но кратък – да го живеем с усмивка. Имам нужда от обичта на хората и когато мога, без да се замислям да им я давам…

Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества.

още обяви в профила Грамофонче