Балада за Аспарухов и Котков → Обява 32891659

Балада за Аспарухов и Котков - 1972

Folk, World

A Балада За Аспарухов И Котков

B Седум Сирака

Наско Джорлев, наричан в родината си Великан на македонската народна песен е автор на прочутата „Балада за Гунди и Котков”.

"Голям космополит. Човек, който много обичаше фолклора и много уважаваше и съхраняваше македонската народна музика. Написа много хитове за това време – „Земи огън, запали ме”, „Не казвай, либе, лека нощ”, „Дедо мили, златни” и още много други. Разбира се, че сред най-успешните му проекти бе и написаната от него балада за вашите велики футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков, които загинаха в катастрофа на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня. Баща ми търсеше интересни, запомнящи се, вдъхновяващи, спиращи дъха истории от живота и ги превръщаше в песни. Това бе негова страст. Много съм горд с него, всичките негови песни са много успешни, защото са част от живота, от битието ни. В тях няма нищо измислено, всички написани песни са за конкретни хора, за конкретна история, за конкретна трагедия. Ще ви разкрия, че в момента пиша книга за баща ми, не бързам, след 2-3 години ще излезе. Надявам се, че това ще стане. Само да сме живи и здрави. Той правеше много концерти в България в онези години – 50-те, 60-те години на миналия век. Разказвал ми е за тях, споделял е, че е имал страшно много приятели в България, имаме и много роднини, които са избягали от Кукушко, за да дойдат в България. Много наши роднини са в София, родственици имаме и в Пиринския край. Той търсеше да има интересна история, за да я превъплъти в песен. Той написва текста, а след това създава музиката. Не е тайна, че „Балада за Гунди и Котков” е сред най-добрите му музикални начинания, както и че заради тази песен бяха най-големите му неприятности в тогавашна Югославия. По онова време, ако си привързан към България или към друга страна, не се подинаваше с лека ръка, не се позволяваше. И се преследваше.

Песента бе спряна да се разпространява, плочата също така. Пречеха властите. Бил съм на 18-19 години, заедно отидохме в звукозаписната компания „Дискос” в град Александровац, там беше директорът й. Призна ни, че идвали хора от България с куфари, в тях крили плочи и ги носели обратно в България, за да разпространяват нелеглано баладата за Гунди и Котков. Баща ми е обявен едва ли не за вътрешен враг заради тази балада, която бе посветена на трагичната смърт на двама велики футболисти на България. Имало е масирана атака срещу него. Не признавали постиженията му, имало удари и срещу други негови песни, които били харесвани от народа, но не и от тези, които са на власт. Никога обаче не се отказал от творчеството си, не се отрекъл от нито една своя творба. Това е съдба, не можеш да спреш нито една песен, не може да я откраднеш, музиката няма граници. Каквото и да са правили, колкото и да са се мъчили, песента остана жива. Нито нашите, нито вашите власти успяха да я спрат. И ми е много драго за това. Когато направиш нещо хубаво, независимо дали книга или песен, това остава във вечността, ако е позитивна и успешна.

още обяви в профила Грамофонче