Герои и гробове - Ернесто Сабато → Обява 33935331

Отлично запазена книга.

Ернесто Сабато (на испански: Ernesto Sabato) е аржентински физик, журналист, художник и писател на произведения в жанра драма и документалистика.

Ернесто Роке Сабато е роден на 24 юни 1911 г. в Рохас, Аржентина. Завършва гимназия в Националния колеж на Ла Плата, където се запознава с писателя Педро Хенрикес Уреня. Учи физика и математика в Националния университет на Ла Плата (1929 - 1936) и завършва с докторска степен през 1937 г. През годините на следването си участва активно в движението на студентите за реформи, демократизация и автономия на университетите. Участва в ръководството на Комунистическата младежка федерация. Пътува до Брюксел като делегат от Комунистическата партия на Аржентина за "Конгреса срещу фашизма и войната".

През 1936 г. се жени за Матилде Рихтер. Имат две деца - Хорхе и Марио.

След дипломирането си учи в Сорбоната като специализира в лабораторията "Кюри" в Париж през 1938 г. и в Масачузетския технологичен институт през 1939 г. В Париж се запознава със сюрреализма. Връща се в Аржентина през 1940 г. и в периода 1940 - 1945 г. преподава теоретична физика в Националния университет на Ла Плата и в учителския колеж в Буенос Айрес.

Докато е преподавател сътрудничи на литературния раздел на вестник "La Nación" и пише статии, които изразяват противопоставянето му на правителството на Хуан Перон. Първата му статия е публикувана през 1941 г. В резултат на политическата му дейност е отстранен от преподавателските постове през 1945 г.

През 1945 г. е публикувана първата му книга "Uno y el universo" (Човекът и вселената), която съдържа поредица от афоризми, изказвания и лични наблюдения на Сабато по различни философски, социални и политически въпроси. Тя става първият му литературен успех.

Първият му роман "Тунелът", публикуван през 1948 г., е психологически роман разказан в първо лице. Главният герой на романа е типичен екзистенциален антигерой, който не е в състояние да общува с никого. Изправен пред абсурда на човешкото състояние, той се оттегля от обществото. Книгата му получава национално и международно признание. Неколкократно е екранизиран в едноименните филми, като една от най-популярните версии е през 1988 г. с участието на Джейн Сиймур, Питър Уелър и Мануел де Блас.

Впоследствие публикува научноизвестни произведения като "Hombres y engranajes" (Мъже и механизми) през 1951 г., който изследва мита за напредъка и използването на машинната технология като модел за социалните структури, и "Heterodoxia" (Ерес) през 1953 г. за проблемите на съвременната цивилизация и това, което той вижда като съпътстваща загуба на по-ранни морални и метафизични основи.

След падането на Перон през 1955 г. публикува есето "El otro rostro del peronismo" (Другото лице на перонизма), който е опит за проучване на историческите и политически причини за насилието и размириците от управлението му. С есето си "El caso Sábato" (Делото Сабато) отправя призив за помирение на перонистките и антиперонистките сили.

Вторият му роман "Герои и гробове" от 1961 г. е проникващо психологическо изследване на човека, преплетен с философски идеи и наблюдения. В третия си роман "Abaddón el exterminador" (Абадон унищожителят) от 1974 г. развива теми относно литературата, изкуството, философията и превишенията на рационализма.

Романите му са забележителни поради поставянето на важни философски и психологически въпроси и чиито политически и социални изследвания имат силно влияние в Аржентина през втората половина на 20 век.

През 1977 г. е удостоен с наградата "Медичи", през 1984 г. получава наградата "Сервантес", най-престижното отличие на испанската литература, за цялостното си творчество, през 1989 г. получава наградата на Йерусалим, а през 1987 г. е удостоен с френския орден на Почетния легион. Избран е за доктор хонорис кауза на университетите в Мурсия (Испания), Росарио (Аржентина), Университетът в Торино (Италия) и др.

През 1983 - 1984 г. от името на президента Раул Алфонсин оглавява Националната комисия по случая с масовото изчезване на хора по време на военната диктатура от 1976 - 1983 г. (публикуван под името "Никога повече" през 1984 г.).

През 1999 г. получава второ гражданство в Италия. В последните години от живота си, заради лекарска забрана да пише активно, се занимава с живопис и има изложби в Мадрид, Париж и Сао Пауло.