Глухарчето → Обява 34952279

“Глухарчето” е изключително завладяваща и тайнствена книга, изпълнена с множество древни вярвания, легенди и любовни заклинания.

Момиче на име Анастасия се самоубива малко след като завършва училище. Близките ѝ изпадат в шок от новината. Никой не е подозирал, че ученичката ще посегне на живота си. Най-добрата ѝ приятелка – Вангелия, се наема със задачата да открие истината за смъртта на Анастасия. След поредица от странни събития тя се натъква на дневника ѝ. Тогава разбира колко малко е познавала приятелката си. В стремежа си да открие истината, Вангелия започва все повече да се доближава до образа на мъртвата, да имитира гласа, маниерите, дори походката ѝ. Тя дотолкова се слива с чувствата и възприятията ѝ, че започва искрено да вярва, че Анастасия се е вселила в нея, предавайки ѝ всичките си желания, страсти и дори любовта си към художника Александър.

Блага Димитрова (1922 – 2003) е израсла във Велико Търново, но по-късно семейството се преселва в София, за да завърши тя елитната І девическа гимназия (на ул. “Цар Шишман”) в класическия отдел с изучаване на латински и старогръцки. Затова след години успява да преведе “Илиада” от Омир (1971). Едновременно с това взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и стига до изпълнение на клавирните сонати на Бетховен. Завършва славянска филология в София и след това защитава дисертация в Русия. Започва да пише стихове отрано и публикува, когато е студентка, в сп. “Изкуство и критика” (1943). Издала е много книги с поезия, стиховете ѝ са преведени на 23 езика. Първият ѝ роман – “Пътуване към себе си” (1965), прави впечатление с отказ от тогавашната стилистика. След това се появяват романите “Отклонение” (1967, по него е заснет и филм с актьори в главните роли Невена Коканова и Иван Андонов), “Лавина” (1971, също филмиран), “Лице” (1981), “Урания” (1993), “Глухарчето” (1996). Издала е и книги с есета, спомени, а също два тома изследване за творчеството на Багряна и българската култура през първата четвърт на ХХ век (в съавторство с Й. Василев, 1975). През 1988 – 1989 г. се включва в дисидентското движение, дава изявления по радиостанциите “Свободна Европа” и “Дойче Веле”, а след политическите промени е избрана за вицепрезидентка на България (1992), но подава оставка след две години. Романите ѝ са преведени на почти всички големи езици, а тя е превела “Пан Тадеуш” от Мицкевич (1969), стихове от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска, както и много други автори от цял свят.