Как работи литературната история? Том 2. Книга 1 и 2: Литературноисторически персоналистични сюжети → Обява 35420568

Вторият том на поредицата “Как работи литературната история?” – “Литературноисторически персоналистични сюжети”, е композиран в две книги, като в първата за предговор стои голямата студия от 22 глави “Литературен персонализъм”. Тя представлява цялостен енциклопедичен обзор на персоналистическата проблематика – от явяването на самия термин и формирането на съответните национални персоналистически философски школи, с разкази за “предшествениците” в периодите на ранната модерност, до същинския литературен персонализъм и цяла поредица от сродни социокултурни явления. В основната част на тома са най-важните български литературни личности – от Ботев и Вазов, през писателите на кръга “Мисъл”, както и Дебелянов, Сирак Скитник, Николай Райнов, Йордан Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов, до цяла голяма поредица от търсещи своите персоналистически осъществявания съвременни поети и белетристи.

Студии и етюди са посветени на писателите дисиденти Георги Марков и Атанас Славов, на алтернативните трима големи поети от късната социалистическа епоха – Николай Кънчев, Константин Павлов, Биньо Иванов, на разгръщащите стратегиите на “стоическата нормалност” поети Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Борис Христов, Иван Методиев. Специален акцент е сложен върху генеалогията на “принцовете на поезията” – “тъмният” Иван Пейчев и “светлият” Христо Фотев. Разказани са сюжетите на любовта/любовното – при Елисавета Багряна и Яна Язова – Александър Балабанов до Мирела Иванова и Едвин Сугарев. Тук са и етюдите за романистите Владимир Зарев, Емилия Дворянова, Теодора Димова. Фокусирано е вниманието върху новата политическа поезия на Пламен Дойнов. Като финален цикъл имаме три апологии – на Историята, направена от един литературен историк, на Поезията и едно апологетическо “четене” на Америка, също в персоналистичен дух.

Тритомникът “Как работи литературната история?” събира писани през последните десет години студии, статии, етюди, очерци, есета, посветени на проблеми, стилови насоки, тематични доминанти, персоналистични проявления от (предимно) българската литература и литературна култура. Те защитават един възглед за литературната история, който оспорва безалтернативната свръхзначимост и непоклатимост на “големия наратив”, пледира за самостойността на добре сътворените литературноисторически сюжети – дори и ненамерили място в този “голям наратив”, за необходимостта да се практикува литературноисторическият реконструктивизъм, както и едно “въвлечено литературознание”, знаещо и вълнуващо се и от ходовете на сегашната литература дори когато размишлява за предишните десетилетия.

Текстовете са разпределени в сложно композираните томове в зависимост от типологията им – в том първи това са обзорни литературноисторически сюжети, които прекрачват периоди и граници на школи и тематични направления; в том втори – “Литературноисторически персоналистически сюжети”, са включени текстове за личностното творческо авторово осъществяване, включително и за съграждането на литературни личности в персоналистическите времена; в том трети – “Сюжети на литературноисторическото утвърждаване”, са представени ходове и стратегии на личностно или на груповско (на “школата”) литературноисторическо утвърждаване, както и работата на най-значими български критици и литературни историци в тази насока. Специални раздели са посветени на “възвърнати” за историята писатели (най-често “отстранявани” по идеологически причини) и на съвременни “трудноопределими” писатели със “закъсняващо утвърждаване”. В томовете са обособени цикли статии, като така се свързват по сходство и друг тип близости по-нагледно литературни личности и тематични насоки. В духа на въвлеченото литературознание навсякъде се посочват времето на написването на текстовете, обстоятелствата на представянето им и първи публикации.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Думи от автора
Литературният персонализъм
Образи, визии, идеи за/на Европа у Ботев
Иван Вазов: Думи за Патриарха (Как да четем Иван Вазов)

• Вазовите криле
  

Поетът Стефан Стамболов
Сюжетите и радикалните жестове от писателската биография на Тодор Влайков
Пенчо Славейков

• Пенчо-Славейковият монументализъм
  
• Геопоетика на Пенчо-Славейковите избори – топоси и посоки, реални и въображаеми
  

Многообразие на лирическите личности в поезията на Цанко Церковски
Яворов. Тезиси: Яворов като европейски поет

• Слова за Яворов (януари 2018 г.)
  
  • Яворовото преминаване през света
    
  • Четирите Яворови звездни мига
    
  • Поглед от театъра
    
• Темата Европа в публицистиката и художествената проза на Яворов
  
• Поетите на “Златорог” за Яворов
  

За Петко Тодоров

• Юбилейно слово (по случай 140-годишнината от рождението на Петко Ю. Тодоров, град Елена, 26 септември 2019 г., Къща музей “Иларион Макариополски”)
  
• Петко-Тодоровата литературна личност
  

Ланчелото: за маските на Трифон Кунев
За Емануил Попдимитров

• “Купол” – удивителната взаимност поет – критик
  
• Магията на пейзажите и легендите от Краище (“Светла” – една забравена идилия на Емануил Попдимитров)
  

Поетика на града в живописта, лириката, есеистиката и художествената критика на Сирак Скитник
Йордан Йовков: Златорожецът Йовков

• Апология на Йордан Йовков
  

Две слова за Димчо Дебелянов
Диалогът на приказните “страшни” разкази и картинки от “Княз и чума” на Николай Райнов. Един сравнително късен авангардистки проект от 1931
Мощният, монументален, сякаш транснационален регионализъм на Константин Петканов
Пародии ли са “пародиите” на Сергей Румянцев?
Христо Смирненски в полетата на символизмите и идеологиите
Стилът/стиловете на един творчески и приятелски диалог: Александър Балабанов – Симеон Радев
Реални и фикционални персоналистични (но и “сдвоени”) сюжети на любовното

• Любовното лято в Пулдю: Елисавета Багряна и Боян Пенев през 1925 г. Принос към темата: Бретан в българската литература и култура
  
• Сюжетите на любовта и на любовното в лириката на Багряна
  
• Взривът Яна Язова: диалогът на Яна Язова с Александър Балабанов в любовното им десетилетие
  
• Желаната жена – единствена и множествена
  
• Бургаското литературно семейство Паулина и Стефан Станчеви (битието им до 40-те години)
  
• Диалогът в едно литературно семейство: Надежда Драгова – Първан Стефанов
  
• За любовните поеми на Едвин Сугарев от “Палеонтология на любовта”
  
• Любовите ни (за поезията на Мирела Иванова)
  

Една сътрудничка на “Вестник на жената” (но и на “Хиперион” и “Златорог”) с поезия и преводи: Илина Петрова, дъщерята на художника Никола Петров
Страсти, страдание и просветление на Георги Томалевски
Двама поети на антифашистката съпротива (Луи Арагон и Никола Вапцаров)
Македония на Талев всред българските светове
Александър Геров като млад златорожец
За Димитър Димов

• Европеецът Димитър Димов
  
• Медитеранският излаз
  

Двамата принцове на поезията

• Тъмният принц. Етюд за Иван Пейчев
  
• Един от най-самотните поети (Разговор с Иван Пейчев, 1966 г.)
  
• Жестокото антифашистко стихотворение на Иван Пейчев
  
• Светлият принц. Слово за Христо Фотев
  
• Светлата генеалогия: Слънчевото момиче на българската поезия Петя Дубарова
  

За смешните пародийни литературни “Мемоари” на Петър Незнакомов
Отново за явяването на “нова проза” в творчеството на Ивайло Петров. Траурно слово при погребението на писателя
За Атанас Славов

• Порнографска ли е “Порнографска поема” на Атанас Славов
  
• За късната Атанас-Славова румелийскост
  

За историята на появата на едно слово за поета Любомир Левчев
За Георги Марков

• Юбилейно слово
  
• Джендем баир като метафора на българските клаустрофобии в рамките на “социалистическия лагер”
  
• Българският литературен живот в Репортажите
  

Как “Старинеща” поместват “Стихове”
За Николай Кънчев: Възхвала за големия поет

• Несекващото трансцендиране
  
• Критиката на поезията
  
• Анекдотите
  
• Посмъртната памет за Поета на Федя Филкова
  

За Биньо Иванов: Сияе пеещото същество

• Даровете на поета
  
• Проблематизираната мемоарна памет в поемата “Завръщане в моята родна фабрика за хартия”
  
• Сред–6
  

Памет за Любен Петков
Иван-Цаневото проговаряне
Отстояване у/на/в себе си: социокултурен жест или поетова стратегия? (Екатерина Йосифова)
Романистът (за Владимир Зарев)
Жестът на оттеглянето (Борис Христов)
Социалната скръб на поета. Етюд за поезията на Иван Методиев
Думи за Веселин Сариев
Романистката (Емилия Дворянова)
Женските портрети на Георги Рупчев
Социалната ярост (За публицистиката на Мирела Иванова)
Всички сме поразени! (За радикалния антикомунистически роман на Теодора Димова)
Слово за поезията на Пламен Дойнов (2019)
Апологии

• Апология на поезията
  
• Още една апология на историята, направена от един литературен историк
  
• Четенето на Америка
  

Бележки
Съдържание на том първи и том трети от “Как работи литературната история?”
Книги на Михаил Неделчев