Меко казано - Валери Петров - Маргарита Младенова, Георги Генков, Николай Бинев, Ицко Финци
Меко казано, пиеса-приказка от Валери Петров - 1980
Балакантон - ВАА 10626
при интерес пишете на лични
отговарям бързо
Режисура: Маргарита Младенова
Музика Георги Генков
Участвуват артистите: Николай Бинев (Четецът), Ицко Финци (Кучето), Димитър Ганев (Светльо), К. Попова (Кълвачът), Р. Младенов (Костенурката), Илка Зафирова (Къртицата), С. Братанова (Мишокът)
Мили деца,
ето ви - след "Копче за сън" една втора плоча-приказка, която направихме с композитор Георги Генков. Дано се хареса на вас и вашите родители! Тук, на плика, поместваме думичките на няколко от песните в нея, за да можете по-лесно да ги запомните... ако ви се иска, разбира се.
Поздрав от вашия по-стар (както личи от снимката) приятел
Валери Петров
Валери Петров (рожденото му име: Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки.
Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“. Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.
През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“.
Комунист от младежките си години, през януари 1971 година Валери Петров е изключен от Българската комунистическа партия заедно с няколко други писатели, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател Александър Солженицин.
Валери Петров е народен представител в Седмото ВНС (1990 – 1991). Автор е на финалната редакция на преамбюла на приетата от него Конституция на Република България.
Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.
Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“.
По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
още обяви в профила Грамофонче