БГ Джаз - Теодосий Спасов и Стефан Мутафчиев - Дълъг път - ВНА 12215 първи дебютен етно джаз албум
БГ Джаз - Теодосий Спасов - кавал и Стефан Мутафчиев - Дълъг път
Балкантон - ВНА 12215
при интерес пишете на лични
отговарям бързо
А
Бавна мелодия
Право хоро
Белчински ръченик
Старо добруджанско хоро
Спомен
Раздяла
Обр. и дир. Стефан Мутафчиев (1, 2, 3, 4). Муз. и дир. Теодосий Спасов (5, 6)
В
Право пловдивско хоро
Ботьо на Плевен отива
Ръка
Настроение
Дълъг път
Муз. Теодосий Спасов (1,5), Стефан Мутафчиев (2, 3, 4). Дир. Стефан Мутафчиев (1-5)
С участието на Валери Димчев — китара и тамбура (А—5, 6), Георги Петров — гьдулка (А—5, 6), оркестърът на АНПБТР (А-1, 2, 3, 4). „Джаз линия" (А-5), „Бели, зелени, червени" (В-1), народен хор при ВМПИ - Пловдив (В-2), „Траяна" (В-4) и сборен оркестър (А-6, В-3, 5)
Редактор: Лиляна Христозова
През 1986 г. излиза подготвеният три години по-рано първи етно-джаз албум – дебютният на Теодосий Спасов „Дълъг път“
Записите са подготвени през 1983 г., но музиката е толкова новаторска в пренасянето на фолклора на полето на джаза, че изминава дълъг път до реализацията си на плоча през 1986 г. от „Балкантон“.
„В този албум са степените, които се въртят в моя живот – ту съм в Добруджа, ту съм в спомените си, ту се събирам и разделям с някого, ту някой ми казва „право куме в очи“, както е в „Право пловдивско хоро“, или като в „Ръка“ са хващаме за ръце, сприятеляваме се, или отпечатвам „Настроение“. Това е този „Дълъг път“, който бе много важен старт в моя музикален живот. Това е отваряне на врата, нова посока, в която имаше много възможности за развитие тогава, в началото на 80-те.“ – разказва Теодосий Спасов.
jazzfm.bg/dom/albums/prez-1986-g-izliza-podgotvenijat-tri-godini-po-rano-pyrvi-etnodjaz-album-debutnijat-na-teodosij-spasov-dylyg-pyt
Автор: С. Николов
Стефан Мутафчиев Още като ученик във Варненското музикално училище пише песни и пиеси за обой, флейта и други инструменти. Завършва Националната музикална академия със специалност композиция при проф. Веселин Стоянов, по-късно е студент при проф. Парашкев Хаджиев и проф. Димитър Тъпков. Като студент, през 1972 г., написва „Балада за Самуил“ по текст на Георги Струмски (за смесен хор, две пиана и ударни инструменти).
След дипломирането си четири години работи във Варна като диригент на оркестъра на Ансамбъла на БМФ и инспектор-методист при ОСИК. Създаването на Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия“ през 1974 г. дава възможност на младия диригент и композитор да изяви пълно своя творчески потенциал като диригент на хор и като автор на не малка част от песните и танците в първата програма на ансамбъла. Написаните хорови творби „Седнало е Гьоре дос“, „Леле Яно“, „Казаци“ и музиката към музикално-танцовите произведения „Тъжачки“, „Овчар и Юда девойка“ стават емблема на ансамбъла.
Пръв Мутафчиев разчупва традиционното полукръгово подреждане на хора и го заменя с раздвижени пластични форми – нещо твърде рисковано при акапелно изпълнение. През 1977 г. на Братиславския радиоконкурс за народна музика хора на ансамбъл „Тракия“ с диригент Стефан Мутафчиев е отличен със „Златен медал“ в съревнование със състави на 32 радиостанции от 13 държави. Същото отличие Мутафчиев получава и за композицията си „Момински песни от Южна България“ – оригинална творческа разработка.
Специализира във Фолклорния факултет на ГМПИ „Гнесини“ при проф. Людмила Шамина и при проф. Нина Мешко. На Прегледа „Нова българска музика ‘78“ представя две песни – откритието на прегледа – „Седнало е Гьоре“ и „Казаци“.
В периода 1977-1984 г. Стефан Мутафчиев е консултант на Държавен ансамбъл „Родопа“. Най-ярките му творби, създадени през този период, са „Страхиле, страшен войвода“, „Ено, мъри“, „Дено са бело белее“, „Триста са пушки пукнали“, „Брала мома ружа цвете“, „Аман си рекох, майчинко“ и „Я, стани, Минке“.
През 1983 г. Стефан Мутафчиев оглавява ръководството на Ансамбъла за народни песни при Българското национално радио. От началото на 1989 г. до смъртта си през 1997 г. е главен художествен ръководител на Ансамбъл „Тракия“. В периода 1990 – 1993 г. с хора на ансамбъл „Тракия“ осъществява мащабна концертна дейност във Франция и Швейцария.
От 1976 г. до смъртта си е доцент дирижиране във Висшия музикален педагогически институт (днес Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“) в Пловдив.
повече тук - bnr.bg/varna/post/100352640/v-tyrsene-na-spomeni-70-godini-ot-rojdenieto-na-stefan-mutafchiev
още обяви в профила Грамофонче