Огненъ пъть Христо Братановъ-Бран → Обява 39564884

Христо Братановъ-Бран - Огненъ пъть -първо издание 1925г. (неразрязани страници) -50 лв.
Христо Братанов-Бран, български писател, военен и спортен деец, е роден през 1894 г. във Велико Търново. Произхожда от революционен род. Дядо му е убит във връзка със разкритията на Димитър Общи, а чичо му Бончо е войвода на чета по време на Сръбско-турската война, по-късно - главен войвода на Разложкото въстание. Бащата завършва дърводелство във Виена, дългогодишен учител в Русенското и Тетевенското дърводелски училища, резбар, притежаващ богата колекция от книги. Майката е от рода Мочоолу - Търново, според проф. Златарски най-старият търновски род. Детството на бъдещия писател преминава в Русе и Тетевен. Първите му литературни опити са пародии, печатани в хумористично списание под псевдонима Д-р Чук. Като ученик сътрудничи на ученическия вестник „Кречетало”. Завършва Първа софийска гимназия. Отначало е коректор и репортер на в. „Балканска трибуна”. Участва в Балканската война и Първата световна война. Първата си поема „Тъгите на ранения” написва през Балканската война. Завършва Военното училище. След войните сътрудничи на в. „Народна отбрана”, сп. „Български войн”, на което по-късно е редактор. Кореспондент на военния вестник „Народна отбрана” в Петричко през есента на 1925 г. Редактор на „Подофицерски журнал”, сп. „Разузнавач” - орган на скаутското движение у нас, създадено през 1923 г. През 1930 г. посещава Швейцария, Франция, Италия и др. В Париж слуша 2 месеца лекции по журналистика. Сътрудничи на в. „Литературен глас” и др. Главен инспектор по физическо възпитание при министерството на просветата през 1930-те г. Подполковник (1938). Член на Задругата на писателите историци. Пише стихове, разкази, романи. Съчинения: „Пропъдените” (разкази, 1924), „Огнен път” (стихове, 1925), „Сърп” (малки разкази, 1926), „Срещу гърците на Беласица и Струма. Дневник на събитията по инцидента в Петричко през есента 1925 година” (1927-1928), „Царица Мара” (исторически разказ, 1927), „Цар Симеон и Зоя” (исторически разказ, 1928), „Тертеровци” (роман в 2 части, 1 част - „Георги Тертер”, 2 част - „Светослав Тертер”, 1930), „Хубай хан” (историческа повест, 1935), „На война” (разкази, 1935) и др.