Лебедово Езеро - Лебединое Озеро - Чайковски - Чайковский - 3 плочи в кутия → Обява 43194057

Лебедово Езеро - Чайковски - 3 плочи в кутия

1 Интродукция

2 № 1. Сцена (Allegro Giusto)

3 № 2. Вальс

4 № 3. Сцена (Allegro Moderato)

5 № 4. Pas De Trois: I. Инриада (Allegro), II. Andante Sostenuto, III. Allegro Simplice. Presto, IV. Moderato, V. Allegro, VI. Coda (Allegro Vivace)

1 № 5. Pas De Deux: I. Tempo Di Valse, II. Andante. Allegro, III. Tempo Di Valse, IV. Coda (Allegro Molto Vivace)

2 № 6. Pas D'Action

3 № 7. Сюжет

4 № 8. Танец С Кубками (Tempo Di Polacca)

5 № 9. Финал I Действия (Andante)

1 № 10. Сцена (Moderato)

2 № 11. Сцена (Allegro Moderato)

3 № 12. Сцена (Allegro)

4 № 13. Танцы Лебедей: I. Tempo Di Valse, II. Moderato Assai, III. Танец Лебедей (Tempo Di Valse), IV. Allegro Moderato, V. Pas D'Action

1 № 13. Танцы Лебедей (Окончание): VI. Общий Танец (Tempo Di Valse), VII. Coda (Allegro Vivo)

2 № 14. Сцена (Moderato)

III Действие

3 No.15. Allegro Giusto

4 № 16. Танцы Кордебалета И Карликов

5 № 17. Сцена (Выход Гостей И Вальс)

6 № 18. Сцена (Allegro. Allegro Vivo)

7 № 19. Pas De Six: Интриада. Вариация I

1 № 19. Pas De Six (Окончание) Вариация II-V. Coda, Pas De Six (Вставной №): Интродукция (Moderato), Вариация I, II. Coda

2 № 20. Венгерский Танец "Чардаш", Русский Танец (Вставной №)

3 № 21. Испанский Танец

1 № 22. Неаполитанский Танец

2 № 23. Мазурка

3 № 24. Сцена (Allegro. Valse. Allegro Vivo)

4 № 25. Антракт (Moderato)

5 № 26. Сцена (Allegro Non Troppo)

6 № 27. Танцы Маленьких Лебедей

7 № 28. Сцена (Allegro Agitato)

8 № 29. Финальная Сцена

Лебедово езеро“ (на руски: „Лебединое озеро“) е балет в 4 действия с по една картина (или 2 действия с по 2 картини) по музика на Чайковски, сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер. Той е не само един от най-известните и обичани балети в света, но и най-често поставяният.

Балетът е създаден за Имперския руски театър в Москва по поръчка на директора му Владимир Бегичев. Това е нестандартна поръчка, тъй като освен Адам и Делиб, сериозните оперни композитори не са писали балети. Въпреки че не са останали много документи, прието е, че Бегичев и първият солист Василий Гелцер са автори на либретото (техните имена не са на първия афиш), като се вдъхновяват от приказката Der Geraubte Schleier („Откраднатият воал“) (в други източници: „Езерото на лебедите“) на Йохан Музеус и от руската народна приказка „Бялата патица“. Балетът е поръчан за примата Лидия Гейтен, която впоследствие се отказва от участие.

Това е първият балет на Чайковски. Той често и с удоволствие е поемал платени поръчки, а в този случай го прави, както споделя в писмо до Римски-Корсаков, „'отчасти заради парите, от които се нуждая и отчасти защото отдавна искам да изпитам силите си в този тип музика'“. Балетът като жанр не е бил особено итересен за Чайковски, заради сравнително краткия живот на произведенията на сцената, но хонорарът от 800 рубли е значителен за времето. Композиторът се подговя сериозно, като изучава балетни композиции и изисква инструкции за броя танци, дължината им, такта, в който трябва да бъдат и др.

Преди това музиката на постановките е подчинена на хореографията и изпълнява поддържаща роля. Чайковски е неудовлетворен и обръща баланса на силите като представя сложна композиция, която доминира над хореографията. Произведението е прието хладно от артистите в театъра – диригентът се оплаква от нейната сложност, а танцьорите, че е „невъзможна за танцуване“. Чайковски и щатният балетмайстор на Болшой Юлиус Венцел Рейзингер не си сътрудничат и работата напредва бавно. Рейзингер дори се опитва (неуспешно) да даде определени части на други композитори.

Малко известен факт е, че шест години по-рано – през 1871 г., композиторът пише кратка творба, за да забавлява племенниците си. Чайковски е вдъхновен от посещението си в Нойшванщайн – „лебедовия“ замък на Лудвиг II Баварски. Творбата се казва „Езерото на лебедите“ и е представяна в семеен кръг. Предполага се, че това е източникът на лайтмотива на балета, докато част от партитурите са от загубения балет на Чайковски Ундина.

Първоначалният сюжет следва традиционната линия за балетите по това време. Принц Зигфрид чества пълнолетието си. Негов приятел, виждайки ято лебеди, го приканва да отидат на лов. Младежът попада в сърцето на дива гора, до едно езеро. Огрени от лунната светлина, лебедите губят перата си и се превръщат в девойки, предвождани от Одета. Принцът се влюбва в нея. На следващия ден, на бала в двореца, различни принцеси танцуват в чест на Зигфрид, но той не може да си избере невеста, мислейки си само за Одета. Ненадейно се появява фон Ротбарт с дъщеря си Одилия, която коварно се преструва на Одета. Зигфрид ѝ се врича в любов. Сцената веднага потъмнява, дрехите на Ротбарт падат и той се превръща в демон. Одилия се кикоти. С трясък прозорецът се отваря и се появява Одета с корона на главата. Принцът с ужас пуска ръката на Одилия, хваща се за сърцето и бага от замъка. Последното действие почти напълно съвпада с познатото днес. Героите, съпротивляващи се на машинациите на Ротбарт, загиват в езерото.

Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския Болшой театър. Сценографи са Карл Валц (2 и 4 действие), Иван Шангин (1 д.) и Карл Гропиус (3 д.). Диригент е Степан Рябов. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. В ролите: Полина Карпакова като Одета/Одилия, Станислав Гилерт – Зигфрид, Сергей Соколов – Ротбарт.

Изборът на Карпакова е странен, тъй като прима е Ана Собешчанская. Злите езици говорят, че изборът на Карпакова се дължи не толкова на нейните умения, колкото на влиятелни врагове на Собешчанская. Други източници посочват, че конфликтът произтича от липсата на соло на Одета в трето действие – нещо, за което Собешчанская е настоявала пред Петипа, но композиторът отказал.

Приходите от премиерата са разочароващо малко – около 6800 рубли. Постановката на Рейзингер е приета критично и е свалена от сцена през 1882 г. след 41 представления. Рейзингер включва преклено много танци, които са „бедни и скучни“ и правят сюжетната линия непоследователна. Преобладаващото мнение е, че балетът е „беден на мелодии“ и музиката е „най-слабото място“. Сценичните решения включват картонени крила със залепени пера. Единствените положителни отзиви са за художника Карл Валц и неговата специално разработената сценична технология за осигуряването на мъгла чрез пара.

„ В музикално отношение „Лебедово езеро“ е най-добрият балет, който някога съм слушал... Но в танцувално е едва ли не най-казионният, скучен и беден балет, поставян в Русия. “ — Герман Ларош, известен критик

още обяви в профила Грамофонче