Лабиринтът с костите - книга първа 39 ключа - Рик Риърдън → Обява 43772940

• преводач: Емилия Масларова
  
• издание: 2009
  
• издателство: "Егмонт България"
  
• език: български
  
• корици: твърди
  
• страници: 219
  

Пет минути преди да издъхне, Грейс Кахил промени завещанието си.

Адвокатът

й донесе втория вариант, който от седем години беше нейната

най-съкровена тайна. До този миг Уилям Макинтайър не знаеше дали тя ще

прояви безумието да подпише него.

— Сигурна ли сте, уважаема госпожо? — попита той.

Грейс

погледна през прозореца към окъпаните в слънце морави на имението.

Котаракът й Саладин се сгуши до нея, както правеше, откакто тя се беше

разболяла, днес обаче присъствието му не беше достатъчно, за да й вдъхне

спокойствие. Грейс Кахил щеше да даде тласък на събития, заради които

можеше да настъпи краят на цивилизацията.

— Да, Уилям. — Жената едва си поемаше дъх. — Сигурна съм.

Адвокатът

счупи печата върху папката от кафява кожа. Беше висок сбръчкан мъж.

Беше с остър като клюн нос, който винаги хвърляше сянка отстрани върху

лицето му. През половината живот на Грейс беше неин съветник и

най-близък довереник. През годините двамата бяха споделяли много тайни,

но никоя от тях не беше толкова опасна като тази.

Той

вдигна документа така, че Грейс да го прегледа. Тялото й се разтресе от

пристъп на кашлица. Саладин измяука угрижено. След като жената спря да

кашля, Уилям й помогна да вземе химикалката. Тя сложи с немощна ръка

подписа си.

— Те са си още деца — възропта Уилям. — Жалко, че родителите им…

—

Но родителите им не го направиха — прекъсна го горчиво Грейс. — А сега

децата са достатъчно големи. Можем да разчитаме единствено на тях.

— Ако не успеят…

— Тогава пет века труд ще отидат на вятъра — отвърна Грейс. — Всичко ще рухне. Родът, светът… всичко.

Уилям кимна мрачно. Взе от ръцете й папката.

Грейс

се облегна и започна да гали Саладин по сребърната козина. Гледката

навън я натъжаваше. Денят беше прекрасен, не й се искаше да умре точно

сега. Искаше й се да излезе на последен пикник с децата. Искаше й се да е

млада и силна и отново да обикаля света.

Но

вече недовиждаше. Едва дишаше. Грейс впи пръсти в нефритената огърлица —

талисман за щастие, който преди години беше намерила в Китай.

Благодарение на него тя се беше разминавала неведнъж на косъм със

смъртта, той я беше спасявал многократно. Но вече не можеше да й

помогне.

Грейс

се беше потрудила доста, за да се подготви за този ден. И въпреки това

не бе успяла да довърши толкова неща… не бе казала на децата толкова

много.

— Стига вече — пророни Грейс Кахил. И с тези думи склопи очи.