Лабиринтът с костите - книга първа 39 ключа - Рик Риърдън → Обява 43772940

• преводач: Емилия Масларова
  
• издание: 2009
  
• издателство: "Егмонт България"
  
• език: български
  
• корици: твърди
  
• страници: 219
  

Пет минути преди да издъхне, Грейс Кахил промени завещанието си.

Адвокатът


й донесе втория вариант, който от седем години беше нейната


най-съкровена тайна. До този миг Уилям Макинтайър не знаеше дали тя ще


прояви безумието да подпише него.

— Сигурна ли сте, уважаема госпожо? — попита той.

Грейс


погледна през прозореца към окъпаните в слънце морави на имението.


Котаракът й Саладин се сгуши до нея, както правеше, откакто тя се беше


разболяла, днес обаче присъствието му не беше достатъчно, за да й вдъхне


спокойствие. Грейс Кахил щеше да даде тласък на събития, заради които


можеше да настъпи краят на цивилизацията.

— Да, Уилям. — Жената едва си поемаше дъх. — Сигурна съм.

Адвокатът


счупи печата върху папката от кафява кожа. Беше висок сбръчкан мъж.


Беше с остър като клюн нос, който винаги хвърляше сянка отстрани върху


лицето му. През половината живот на Грейс беше неин съветник и


най-близък довереник. През годините двамата бяха споделяли много тайни,


но никоя от тях не беше толкова опасна като тази.

Той


вдигна документа така, че Грейс да го прегледа. Тялото й се разтресе от


пристъп на кашлица. Саладин измяука угрижено. След като жената спря да


кашля, Уилям й помогна да вземе химикалката. Тя сложи с немощна ръка


подписа си.

— Те са си още деца — възропта Уилям. — Жалко, че родителите им…

—


Но родителите им не го направиха — прекъсна го горчиво Грейс. — А сега


децата са достатъчно големи. Можем да разчитаме единствено на тях.

— Ако не успеят…

— Тогава пет века труд ще отидат на вятъра — отвърна Грейс. — Всичко ще рухне. Родът, светът… всичко.

Уилям кимна мрачно. Взе от ръцете й папката.

Грейс


се облегна и започна да гали Саладин по сребърната козина. Гледката


навън я натъжаваше. Денят беше прекрасен, не й се искаше да умре точно


сега. Искаше й се да излезе на последен пикник с децата. Искаше й се да е


млада и силна и отново да обикаля света.

Но


вече недовиждаше. Едва дишаше. Грейс впи пръсти в нефритената огърлица —


талисман за щастие, който преди години беше намерила в Китай.


Благодарение на него тя се беше разминавала неведнъж на косъм със


смъртта, той я беше спасявал многократно. Но вече не можеше да й


помогне.

Грейс


се беше потрудила доста, за да се подготви за този ден. И въпреки това


не бе успяла да довърши толкова неща… не бе казала на децата толкова


много.

— Стига вече — пророни Грейс Кахил. И с тези думи склопи очи.