Кирил Николов Маджаров е български писател, обществен деец, комунист и антифашист. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.
Кирил Маджаров е роден през 1914 година в пашмаклийското село Устово. Представител на фамилията Маджарови - потомствени занаятчии златари и видни общественици, оставили трайна диря в новата стопанска и културна история на Средните Родопи. Завършва прогимназия в Устово, а гимназия - в Райково. За дейността си на активен ремсист е преследван и напуска гимназията. Завършва като частен ученик, а след това работи в Устовската популярна банка. През 1936 г. е приет да учи право в Софийския университет и за да се издържа, работи като линотипер в печатница.
Първите му стихотворения се появяват във вестник "Родопска мисъл" през 1934 г. Сътрудничи със стихове и проза във вестниците "Жупел", "РЛФ", "Час", "Академик", "Красногор", "Горчив смях", Хоро", "Хоровод", "Арденска дума" и др. Уредник на в. "Родопска мисъл" заедно с Анастас Примовски и Николай Перич. Използва за хумористичните си работи псевдонимите Бодил, Осин, Николин, а за статиите си - Звезделин Николов.
Участва в политическите борби на БКП в Родопския край и в акциите на революционното студентство. Като стажант-адвокат продължава да работи в печатницата, а живее в село Казичене. През 1942 г. във военен чиновник в град Ксанти. Скоро е уволнен за контакти с гръцките комунисти. След завръщането си в родината работи в "Храноизнос".