Картичка/снимка Жозефин Бекер → Обява 44202292

Жозефин Бекер е френското име на
американската танцьорка и певица Джоузефин Бейкър. За нея Франция
станала втора, по-любима родина, затова френското име Жозефин е онова, с
което тя искала да я запомнят. Наричали я Черната перла и Черната
Венера. В Париж тя била абсолютна сензация, а удивителната й страст към
музиката и живота не угаснали до последния й ден.

На 18 години Джоузефин
започнала професионалната си кариера като танцьорка, отначало във
Филаделфия, по-късно в Ню Йорк. Именно там през 1925 година я открили
продуцентите на шоуто La Revue Nègre от Париж и с това започнал
световният възход на Джоузефин. По онова време в САЩ ограниченията за
цветнокожи били строги – тя била на сцената, но никой от нейната раса не
можел дори да влезе в салона, чернокожи били само хората от обслужващия
персонал. Джоузефин Бейкър напуснала САЩ разочарована и до края на
живота си се връщала да работи там само един път, установявайки, че нищо
не се е променило – тя била просто едно черно момиче за развлечение, но
никога нямало да я приемат за равна.

В Париж нямало нищо подобно.
Танцуващата Жозефин била абсолютна сензация. Тя показала на французите
как се танцува чарлстон. Нейната прочута пола от банани станала толкова
известна, че и до днес е част от попкултурата. Възхищението си от
тъмнокожата танцьорка изказвали гласно Жан Кокто, Рене Клер, Хемингуей,
Ремарк, Пирандело, Пикасо и Матис. Най-известните интелектуалци и
знаменитости на Париж били нейни приятели и й посвещавали творбите си.
Самата Жозефин най-вероятно е била почти неграмотна – никой не си спомня
да я е виждал с книга, тя имала секретари както за деловата работа,
така и за четенето на репликите, които учела наизуст.Пламенните танци на
Жозефин и скандалният й костюм не били посрещани еднакво добре
навсякъде в Европа. На много места се опитвали да забранят гастролите й,
във Виена я наричали „Черният демон“. Също толкова голяма била и
славата й. С парите от концертите Жозефин осъществила една своя мечта –
тя си купила истински замък от ХV век и в него отглеждала своите 12
осиновени деца, до едно от различни националности и раси. Жозефин никога
не забравила бедното си детство и всяка година за Коледа купувала
подаръци за цялото село до замъка и помагала на селяните с всичко, с
каквото може. За благодарност през войната те скрили в домовете си
всички мебели от замъка, за да не ги откраднат немците.

По време
на Втората световна война Жозефин Бекер се включила активно в
съпротивата. Освен че изнасяла концерти пред войниците заедно с Морис
Шевалие, тя работела за разузнаването и пренасяла информация, записана
между нотите в партитурите й.

След войната Жозефин получила всички
най-високи отличия за своя принос. Занимавала се с политика, но
най-вече с музика, все по-малко успешно, докато фалирала напълно и
загубила всичко, дори замъка си.

През 1975 година в Париж се
състояло специално шоу, посветено на 50-ата годишнина на Жозефин на
сцената. Да я видят дошли всичките й почитатели – принцеса Грейс от
Монако, София Лорен, Жана Моро, Ален Делон и много други. Жозефин цяла
вечер пяла и танцувала, с цялата страст, с която живеела живота си. На
сутринта не се събудила. Цял Париж изпратил в последния й път Жозефин,
която умряла от радост.