Житието е документално-художествено свидетелство за изключителната личност на своя автор - човечен и търпелив, чувствителен и искрен, мъдър и отговорен към народа си. В крайна сметка образът на разказвача става обобщен образ на българското в условията на едно страшно и динамично историческо време - националното време, в което се проявяват устойчивите черти на българския характер. Затова и мощната личност на Софроний има толкова голямо значение за Българското възраждане, съзвучна е с неговите цели и мащаби, скроена по модела на Просвещението. Епископ Софроний Врачански, продължител на Паисиевото дело, забележителен книжовник и виден общественик, духовен водач на българския народ, родоначалник на българската мемоаристика - какъв изключителен живот, отдаден на отечеството.