Как се каляваше стоманата - Николай Островски → Обява 44972843

Извор на бодрост, сили и вдъхновение

Една малка селска къща сред вишнева градина... Чудесна природа наоколо... Една пъргава, бистра и весела рекичка тече сред селските дворове... Едно малко момче, легнало в гъстата и ароматна трева край рекичката, гледа унесено как плавно се движат чудните бели облаци по синьото небе. Името на това мечтателно момче е Николай Островски. Макар и твърде невръстно, то смътно долавя един голям контраст - колко красота има в природата, с колко горчиви изпитания е изпълнен животът...

Родителите на Николай Островски са бедни трудови хора. Те водят ежедневна битка за хляб, за съществуване. Бащата, участник в Руско-турската освободителна война, разказва увлекателно. Особено обича да разказва той за легендарния героизъм на руските войници при преминаването на Стара планина, за разгрома на турските армии, за освобождението на една братска страна от вековно робство. С много увлечение разказва бащата на своите деца и драматични епизоди из историята на руското революционно движение. Тези колоритни разкази са изпълнени с висок патриотизъм и героизъм, с гореща любов към народа, към трудовите хора, към борците за свобода и правда. Майката на Островски се отличава със своята скромност, с пословичното си трудолюбие, с голямата си сърдечност и нежност.

Още от ранно детство Островски показва голяма любознателност. Той смайва учителите си с будния си ум, с живото си въображение, със силната си памет. През 1914 г. бедното работническо семейство се преселва в малкия украински град Шепетовка. Тук Николай Островски се записва ученик в класното училище. Той чете неуморно, учи се отлично, увлича се от художествената литература. Много силно впечатление му правят "Тарас Булба" на Гогол, лириката и поемите на великия украински певец на свободата Тарас Шевченко, романите "Спартак" на Джованьоли, "Стършел" на Войнич и др. Тези първи любими книги разпалват будния му ум, учат го да обича героичното, да се въодушевява от борбата за правда и свобода. Много рано Островски влиза в остър конфликт с лъжата, заблудите и неправдите в живота. Той бива изключен от училище за противорелигиозни прояви, заради будния си ум, който пита и търси отговори на важни въпроси, и Николай Островски влиза в суровата школа на безпощадния живот. Отначало работи като кухненски работник в бюфета на гарата, а по-късно става огняр в електроцентралата на града. По време на тази своя ранна трудова дейност Островски се сближава с работниците. В тяхно лице той вижда достойни и смели хора, много близки на героите, които среща в любимите книги. Впечатленията му от работниците имат голямо значение във формирането му като характер. Особено важно се оказва запознаването му с обаятелния болшевик Линник (въведен в романа "Как се каляваше стоманата" под името Долинник), а по-късно с Фьодор Предрейчук (който в романа става прототип на Жухрай). От тези двама работници-революционери Островски научава много. Той научава за съществуването на партията, за нейната велика освободителна борба. Николай Островски тръгва с младежки жар по пътя, който чертае тази славна партия. В името на тази партия той върши първите си подвизи, в нейно име той понася стоически първите груби удари на класовия враг.