Неприкосновената сърцевина
"Ние всички знаехме колко безмилостно и дълбоко могат да се впият външните сили в човека, чак до най-съкровената му дълбина, но знаехме също така, че вътре в човека има нещо, което въпреки всичко е неприкосновено и ненарушимо."
Това е последното изречение на романа "
Седмият кръст", включен в тази книга заедно с няколко разказа и повести на Ана Зегерс. И то би могло да бъде поставено за епиграф на цялото й творчество: съпротивата на неприкосновено, ненарушимо човешкото срещу античовешките "външни сили", каквото и название да носят те.
"Седмият кръст" и името на неговата авторка стигнаха до българския читател (а и до мен самата) още през 1946 година - само 4 години след първото му излизане, на английски език, в Мексико ("Акселферлаг", 1942); следват "Мъртвите остават млади", на български 1949 г., "Решение" - 1962 г., "Доверие" - 1970 г., отново "Седмият кръст" - 1978 г., "Човекът и неговото име" - 1979 г., а през 1981 г. ни е поднесен сборник с повести и разкази, наречен по един от тях "Нова среща" - заглавие, което звучи и в смисъла за една нова среща с авторката. Сега издателство "Народна култура" събира заедно най-известния роман на Ана Зегерс и няколко от тези разкази при решителното художествено доминиране на "Седмият кръст".
Повторното прочитане на една и съща творба през интервал от, кажи-речи, четиридесет години представлява интересен, но и опасен експеримент. Тогава, през 1946 г., романът на Ана Зегерс ни водеше по още горещи следи, когато раните, нанесени от фашизма, бяха още отворени, когато по плацовете на концлагерите и над развалините на Хитлеровия бункер тревата не бе още избуяла. Народите на Европа бяха вече будни, но довчерашният кошмар, наречен фашизъм, не бе се превърнал още в сън, в история. Мощното въздействие на "Седмият кръст" върху читателя, върху моето - тогава младо - поколение бе напълно естествен.