Необикновените приключения на Карик и Валя - Ян Ларри → Обява 45111256

Необикновените приключения на Карик и Валя - Ян Ларри
гр. София Наблюдавай

Публикувана/обновена на 26 септември в 23:04 ч.

Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Вид
Други
Минимални козметични забележки. Много добро състояние.

За изданието
  1. Издателство
    Народна младеж
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1948 г.
  4. Антикварна
    Да
  5. Език
    Български
  6. Страници
    280
  7. Корици
    Твърди
  8. Категория
    Детско-юношеска литература

Книгата е преподвързана.

Неприятен разговор с бабата. Майката се безпокои. Джек тръгва по пресни следи. Чудното откритие в кабинета на професор Енотов. Тайнственото изчезване на Иван Гермогенович
Майката постла масата с голяма бяла покривка. Бабата нареди чинии, ножове, вилици и лъжици.

- Обяд е вече - сърдито каза бабата, - а децата още ги няма. И къде са, не мога да разбера... Когато бях малка...

- Ох - каза майката, - те дори не са закусили. - Тя се приближи до отворения прозорец, наведе се и завика:

- Карик! Валя!

- Как не - измърмори бабата, - тичат! Тичат презглава! Ти си викаш, а те сигурно играят на "дама". Ти ги чакаш за обяд, а те може би се нуждаят от "бърза помощ".

- Каква "дама"? Каква "бърза помощ"? - изплашено попита майката.

- Такава - каза бабата.

Тя извади от джоба на престилката си кълбо прежда, куки и недоплетен чорап. Лъскавите куки заподскачаха в ръцете й, теглейки от кълбото къдрава нишка. - Такава помощ - въздъхна бабата, - каквато викаха вчера за Валерик.

- Какъв Валерик?

- Как какъв... Един немирник имаме в двора... синът на домоуправителя! И какво, мислиш, наумил? Намерил някъде стар чадър, направил от него парашут и взел, че скочил от балкона на втория етаж като парашутист.

- И?

- И нищо! Закачил си гащите на водосточната тръба и увиснал надолу с главата. Така вися половин час, докато пристигна "бърза помощ". Лекарят се разсърди. Трябва - казва - пожарната команда да викате в такива случаи, а не "бърза помощ". Но все пак го откачиха от тръбата... И какво, мислиш? Смее се. Аз - казва - поставих рекорд, направих най-дългия забавен скок. Ето какви немирници са сега!... Когато аз бях малка...

- Ох - каза майката, - но къде са наистина?...

- Има един Антей в двора! Първо построи с децата метро, след това изобрети подводница. Разбира се... метрото се срина и ги затрупа. Добре че портиерът забелязал това навреме, та ги отрина, иначе всичките щяха да загинат. И какво, мислиш, че се укротиха? Ами! Дори и не помислиха! Сковаха от бъчви и сандъци подводница и всички щяха да се изподавят, но за тяхно щастие наблизо минавал милиционер и, слава богу, измъкнал ги криво-ляво. И мислиш, че това е краят?... Пфу! - плю сърдито бабата. - Ужасни немирници: още неизсъхнали, и веднага измислили космически полет. Наведат брезата до земята, вкопчат се двама, а всички останали...

- Стига, стига - замаха ръце майката, - стига! Не искам да слушам!

Тя отново отиде до прозореца и завика:

- Карик! Валя!

- Когато бях малка... - каза бабата.

Майката махна с ръка и без да я слуша, се надвеси над прозореца.

- Ка-а-рик! Ва-а-ля! Идвайте да обяд-ва-а-ме! На двора измяука котка.

- Аз си знаех - каза бабата. - Знаех си!

- Карик! Валя! - отново извика майката, после се обърна бързо към бабата и попита: - Те не ви ли казаха къде отиват?

Бабата сърдито сви устни.

- Когато бях малка - рече тя, - винаги казвах къде отивам, а сега децата правят, каквото си искат. Ако искат - тръгват към Северния полюс, а понякога и към Южния... Или например, предаваха неотдавна по радиото...

- Какво, какво предаваха? - припряно попита майката.

- Ами нищо! Удавило се някакво момче! За него предаваха.

Майката трепна.

- Не - каза тя. - Това... това е глупост! Карик и Валя никога не биха отишли да се къпят!

- Не знам, не знам! - поклати глава бабата. - Дали се къпят или не, не настоявам, но ето, отдавна е време за обяд, а тях все още ги няма. Къде са? Сутринта хукнаха навън, без дори да са закусили.

Майката изтри лицето си с ръка. Без да каже нито дума, тя бързо излезе от столовата.

- Когато бях малка... - въздъхна бабата. Но какво е правила бабата, когато е била малка, майката не можа да научи: тя вече стоеше сред двора и примигвайки срещу слънцето, се оглеждаше.

Посред двора върху жълтата пясъчна купчинка тя видя зелената лопатка на Валя, а до нея избелялата тюбетейка[1] на Карик. И до тях, изпънала и четирите си крака, се приличаше на слънчице червеникавата дебела котка Анюта. Тя лениво примижаваше и така протягаше краката си, като че искаше да ги подари на майката.

- Къде са те, Анюта?

Котката сладко се прозя, погледна майката с едно око и мързеливо се изтегна по гръб.

- Но къде са, къде пропаднаха? - мърмореше майката.

Тя тръгна из двора, надникна в пералнята и дори в тъмните прозорци на мазето, където стоварваха дървата.

Децата никъде ги нямаше.

Преглеждания: 140
Още обяви в Bazar.BG
Цена
Цена:
25 лв
233 рейтинг
Книгите на Митака
В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:08 ч.
6352 обяви на потребителя
Съобщи за нередност!