Не лукав предател, не демон на злото, а сподвижник и духовен последовател на Иисус - такъв е Иуда Искариот в "апокрифа" на полския писател Хенрик Панас (1912-1985). Съчетавайки опита на историческата и митологическата школа в библистиката, той създава своя хипотеза за евангелската митологична двойка. Тази хипотеза е залегнала в основата на модерното, едновременно митоборческо и митотворческо повествование, чийто обект е не самата историческа действителност, а нейното познание от рационално-скептичното съзнание на Иуда. Плод на десетилетни проучвания на изворите и изследванията върху тях, книгата рисува убедителна картина на социалните движения и политическите борби, пресъздава интригуващо бита и духовната атмосфера в Палестина през I век. "Евангелие от Иуда" е опит за разкрепостяване на представите и мисленето за Книгата на книгите - Библията.
С оглед на художествената функционалност на личните и географските имена в българския превод на този произведение е запазена тяхната транскрипция според Библията, макар да не отговаря на нормите на съвременния ни книжовен език.