Крайцерите - Валентин Пикул → Обява 45336274

Творчеството - тази сладка каторга

В 22 часа, когато повечето хора са пред телевизорите и само недоволствуващите деца отиват към спалните, Валентин Пикул навива будилника си и ляга. След два часа започва най-продуктивният период от денонощието му. Пише до сутринта. През деня почива, чете, изучава карти и документи, портрети на исторически личности, които е събрал в десетки албуми. Целеустремен, изключително дисциплиниран, неуморим творец, Пикул е автор на повече от двадесет романа и повести. Руската история и флотът - ето двете главни теми на писателя. Още дълго ще говорим за двата тома на "Фаворитът", които хвърлиха нова светлина върху един от най-бурните периоди и върху една от най-противоречивите личности на XVIII век в Русия.

Интересът към историческата тема идва от патриотизма на писателя, от стремежа му да възпитава у читателите си съзнателно родолюбив не със скучни поучения, а с ярки, увлекателни събития и образи, с които са така богати летописите на неговата велика страна. "Без опора върху богатото наследство на предците, без познаване историята на отечеството патриотизмът днес е невъзможен. Дълбоко съм убеден, че знаещият историята, на своята родина човек е духовно по-богат, нравствено - по-извисен, с по-твърд характер - казва писателят. - Поставих си за цел да отразя бурното столетие от руската история от 1725 г., след смъртта на Петър I, до 1825 г. - въстанието на декабристите."

В тази поредица влизат "Слово и дело", "Фаворитът", "С перо и шпага", "Битката на железните канцлери". Сега В. Пикул събира материал за заключителния роман от цикъла - "Аракчеевщината". През 1988 г. в. "Красная звезда" и сп. "Советский воин" публикуваха откъси от последния (засега) роман на писателя - "Имам честта". Събитията в него започват след завръщането на руската гвардия от Руско-турската война за освобождението на България.

У нас Валентин Пикул стана популярен с книга от историята на военноморския флот - "Реквием за кервана PQ-17", излязла в поредицата "Героика и приключения" на Военното издателство. На героизма и трагедията на руския военен флот са посветени трилогията "Богатството", "Трите възрасти на Окини сан" и "Крайцерите", романите "Океански патрул", "Моонзунд" и "Каторга". "Океански патрул" е първата книга на Пикул, която днес той счита за не особено успешна. Откъде идва връзката с морето, флотската закваска на писателя? Баща му служи като матрос в Балтийския флот, воюва срещу хитлеристите на Север, загива като комисар от морската пехота в битката при Сталинград. Четиринадесетгодишният Валентин преживява блокад-ната зима на 1941 г. в Ленинград. Дежури на покривите, хвърля долу фашистките запалителни бомби, получава медал "За отбраната на Ленинград". През 1942 г. се евакуира в Архангелск при баща си. Постъпва в школа за юнги, след година е рулеви на есминеца "Грозний", после става щурмански електротехник: Корабът съпровожда конвои, води бой с вражески кораби, отразява въздушните атаки на фашистите. "Уморявах се неимоверно. Вечно ми се спеше. Но сега, от висотата на преживяното, мога да кажа: това бяха най-ярките години в живота ми. Флотската служба ме закали и съм щастлив, че преминах през тази прекрасна школа" - ще сподели десетилетия по-късно маринистът историк или историкът маринист. Определете сами! И така - "Крайцерите". Далечният изток на Русия през 1903 г., навечерието на войната с Япония, самата война (1903-1905 г.) и малко след края й. Това са времевите граници на романа. Темата ни е позната от "Цушима" на Новиков-Прибой, от оценките на учени и публицисти. Но Пикул и тук е откривател на непознат, забравен, недокосван литературен материал. За героичната и трагична съдба на крайцерите, базирани във Владивосток, досега се знаеше съвсем малко. Смелите набези на тези кораби са подвиг и тактическо откритие, непознати дотогава във военноморското изкуство. Убедително и ярко са пресъздадени крайцерските делници, далечните рисковани преходи, жестоките сражения. Изкривено пламтящо желязо, свистящи шрапнели, нахлуваща през пробойните вода, мъжество и другарска взаимопомощ - картините на морските сражения поразяват с епичния си размах и с детайлната си правдивост. Не само увлекателният сюжет, но и образите в романа са колоритни, запомнящи се, Сред историческите личности се открояват руските флотоводци Макаров, Скрид-лов и Йесен, японският адмирал Того. Другите герои е трудно да наречем измислени. Те въплъщават характера на руския военен моряк - офицер, унтерофицер, матрос. Противоречив, социално разнороден, леко отпуснат в мирни дни, във война и на море руският човек е всеотдаен, жертвоготовен, несломим. На мъдрите адмирали, на прозорливия старши лейтенант Хлодовски, на младия възторжен патриот мичман Сергей Панафидин противостоят престъпно нехайните и корумпирани генерали и адмирали в Петербург, министърът Куропаткин, бреговите "храбреци" капитан II ранг Кладо и мичман Житецки. Тези "бездарности и нищожества" - по думите на Ленин - отправят на смърт хиляди войници и матроси, обричат на гибел ескадрата на адмирал Рожественски, допринасят за поражението на Русия.