В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:08 ч.
6352 обяви на потребителя
Далечната планета - Аркадий и Борис Стругацки → Обява 45374005
Далечната планета - Аркадий и Борис Стругацки
Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Вид
Други
Има козметични забележки. Добро състояние.
За изданието
- ИздателствоНаука и изкуство
- Град на издаванеСофия
- Година1969 г.
- ЕзикБългарски
- Страници335
- КорициМеки
- Преводачот руски, Нина Левенсон
- КатегорияФантастика и фентъзи
Глава първа
Дланта на Таня, топла и малко грапава, лежеше върху очите му и нищо друго не го интересуваше. Той усещаше горчиво-соления мирис на праха, степните птици цвърчаха в просъница и сухата трева бодеше и гъделичкаше тила му. Беше му кораво и неудобно да лежи, шията го сърбеше нетърпимо, но той не се помръдваше и слушаше тихото и равно дишане на Таня... Той се усмихваше и се радваше на тъмнината, защото усмивката му навярно беше неприлично глупава и доволна.
После неуместно и ненавреме в лабораторията на кулата задрънча сигналът за повикване. Нека! Не е за пръв път. Тази вечер всички повиквания са неуместни и ненавреме.
- Робик - каза шепнешком Таня. - Чуваш ли?
- Абсолютно нищо не чувам - измърмори Роберт. Той взе да мига, за да погъделичка Танината длан с миглите си. Всичко беше далеч-далеч и абсолютно ненужно. Патрик, вечно шашардисан от недоспиване, беше далеч. Маляев е маниерите си на леден сфинкс[1] беше далеч. Целият техен свят на постоянно бързане, на постоянни безсмислени разговори, на вечно недоволство и загриженост, целият този извънчувствен свят, където презират ясното, където се радват само на непонятното, където хората бяха забравили, че са мъже и жени - всичко това беше далеч-далеч... Тук беше само нощната степ, на стотици километри единствено само пустата степ, погълнала горещия ден, топла, пълна с тъмни, възбуждащи мириси.
Сигналът отново задрънча.
- Пак - каза Таня.
- Нека. Мене ме няма. Аз съм умрял. Изяли са ме мишките земеровки. Мен и така ми е добре. Обичам те. Не искам никъде да ходя. От къде на къде? Ами ти би ли отишла?
- Не знам.
- То е, защото не ме обичаш достатъчно. Човек, който обича достатъчно, никога никъде не ходи.
- Теоретик - каза Таня.
- Не съм теоретик. Аз съм практик. И като практик те питам: от къде на къде изведнъж да ходя някъде си? Човек трябва да умее да обича. А пък ние не умеете. Вие само разсъждавате за любовта. Вие не обичате любовта. Вие обичате да разсъждавате за нея. Много ли дрънкам?
- Да. Ужасно!
Той свали ръката й от очите си и я сложи върху устните си. Сега виждаше небето, забулено от облаци, и червените сигнални светлинки по фермите на кулата на двадесет метра височина. Сигналът дрънчеше непрекъснато и Роберт си представи как сърдитият Патрик, издул обидено добрите си дебели устни, натиска клавиша за повикване.
- Ей сега ще те изключа - каза Роберт неясно. - Танечка, искаш ли да го накарам да млъкне навеки? Нека всичко бъде навеки. Ние ще имаме любов навеки, а пък той ще мълчи навеки.
В тъмнината той виждаше лицето й - светло, с огромни блестящи очи. Тя си дръпна ръката и каза:
- Я аз да поговоря с него. Ще кажа, че съм халюцинация. Нощем винаги има халюцинации.
- Той няма никога халюцинации. Такъв човек е, Танечка. Никога не лъже себе си.
- Искаш ли да ти кажа какъв е той? Много обичам да отгатвам характерите по видеофонните звънци. Той е упорит човек, зъл и нетактичен. И за нищо на света няма да седне с някоя жена нощем в степта. Ето такъв е, съвсем ми е ясен. И за нощта знае само, че нощем е тъмно.
- Не - каза справедливият Роберт. - За седенето в степта е вярно. Но пък е добър, мек и е мухльо.
- Не вярвам - каза Таня. - Послушай само. - Те се ослушаха. - Това мухльо ли е? Това е явен "tenacem propositi virum"[2].
- Наистина ли? Ще му кажа.
- Кажи му. Върви и му кажи.
- Сега ли?
- Незабавно.
Преглеждания: 61
Още обяви в Bazar.BG
Цена:
20 лв
Изпрати съобщение
08XX XXX XXX
(покажи)
Книгите на Митака
В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:08 ч.
В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:08 ч.
Вход
Регистрация
