В миналото във всяка българска къща е имало тъкачен стан, а занаята се е предавал от поколение на поколение – от майка на дъщеря и от баба на внучка. Момичетата израствали около стана, а когато достигне определена възраст, то започвало изработването на своя чеиз (дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнася в дома на съпруга си).
С помощта на детския тъкачен стан, родителя има възможност да запознае детето с част от българските традиции. По време на игра с дървеният стан, детето се учи на физическия труд, също така става прецизно, търпеливо и креативно.