Ангелски очи - Деби Макомбър → Обява 45557088

Първа глава

Поне би могло да вали! Какъв смисъл да живееш в Сиатъл, ако само ръми? Ейми беше в настроение да се изсипе порой.

Тя си купи порция хрупкава пържена риба и пържени картофи, само защото й беше неудобно да седи до масата за пикник на пълната с туристи крайбрежна улица на Сиатъл, без да консумира нищо. Мекото юнско време съвсем не бе в съзвучие с настроението й и слънцето играеше на криеница през прозирните облаци. Нищо чудно да провали всичко и след малко да грейне с пълна сила.

- Извинете, мястото заето ли е?

Ейми вдигне очи и видя мъж, който сякаш бе излязъл от роман уестърн и докато стоеше пред нея, търсеше форта на апахите. Това й хрумна поради кожената бандана на челото му и вталеното яке от еленова кожа с ресни и сребърни раковини.

- Заповядайте - каза тя и посочи към празното място отсреща. - След малко свършвам.

- Та вие още не сте докоснали храната си.

- Не мога да ям в подобно време - отвърна му Ейми намусено.

Той вдигна дебелите си вежди, докато облягаше крака си върху дървената маса срещу нея.

- Разбирам.

Тя си взе едно дебело пържено картофче и посегна да го лапне.

- Точно две седмици стават, откакто съм си у дома, и нито веднъж не е валяло. Все пак това е Сиатъл, дори не е имало плътна мъгла.

- Времето наистина беше страхотно.

- Предпочитам да вали - отвърна Ейми разсеяно. - Много по-трудно е човек да бъде тъжен, когато слънцето грее, птичките пеят и всички около мен са весели.

Непознатият отпи от кафето си и тя предположи, че го направи, за да прикрие усмивката си. Какъв късмет имаше само - красив непознат да седне отсреща и да се опитва да я развесели.

Той остави чашата си върху масата и отправи поглед към нея.

- Имате вид на жена, пред която някой мъж е прегрешил.

- Това е друга работа - извика Ейми и размаха ръце нещастно. - Всичко би било много по-просто, ако бях родена момче.

Мъжът я изгледа внимателно.

- Сериозно?

- Ами да, тогава нямаше да се забърка тази каша и бих се чувствала прекрасно.

- Ясно.

Тъй като се почувства малко по-добре, тя отчупи късче риба и го разгледа, преди да го сложи в устата си. Беше вкусно, много по-вкусно, отколкото предполагаше.

- Поне нямаше да бъде така трудно, ако баща ми не беше най-прекрасният човек на света.