Ангелски очи - Деби Макомбър → Обява 45557088

Ангелски очи - Деби Макомбър
гр. София Наблюдавай

Публикувана/обновена на 27 август в 19:25 ч.

Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Вид
Романтични
Отлично запазена книга.

За изданието
  1. Издателство
    Коломбина
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    2006 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    192
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Красимира Икономова
  8. Поредици и библиотеки
    MIRA 66
  9. Категория
    Любовни романи
  10. Дебелина (мм)
    11

Първа глава
Поне би могло да вали! Какъв смисъл да живееш в Сиатъл, ако само ръми? Ейми беше в настроение да се изсипе порой.

Тя си купи порция хрупкава пържена риба и пържени картофи, само защото й беше неудобно да седи до масата за пикник на пълната с туристи крайбрежна улица на Сиатъл, без да консумира нищо. Мекото юнско време съвсем не бе в съзвучие с настроението й и слънцето играеше на криеница през прозирните облаци. Нищо чудно да провали всичко и след малко да грейне с пълна сила.

- Извинете, мястото заето ли е?

Ейми вдигне очи и видя мъж, който сякаш бе излязъл от роман уестърн и докато стоеше пред нея, търсеше форта на апахите. Това й хрумна поради кожената бандана на челото му и вталеното яке от еленова кожа с ресни и сребърни раковини.

- Заповядайте - каза тя и посочи към празното място отсреща. - След малко свършвам.

- Та вие още не сте докоснали храната си.

- Не мога да ям в подобно време - отвърна му Ейми намусено.

Той вдигна дебелите си вежди, докато облягаше крака си върху дървената маса срещу нея.

- Разбирам.

Тя си взе едно дебело пържено картофче и посегна да го лапне.

- Точно две седмици стават, откакто съм си у дома, и нито веднъж не е валяло. Все пак това е Сиатъл, дори не е имало плътна мъгла.

- Времето наистина беше страхотно.

- Предпочитам да вали - отвърна Ейми разсеяно. - Много по-трудно е човек да бъде тъжен, когато слънцето грее, птичките пеят и всички около мен са весели.

Непознатият отпи от кафето си и тя предположи, че го направи, за да прикрие усмивката си. Какъв късмет имаше само - красив непознат да седне отсреща и да се опитва да я развесели.

Той остави чашата си върху масата и отправи поглед към нея.

- Имате вид на жена, пред която някой мъж е прегрешил.

- Това е друга работа - извика Ейми и размаха ръце нещастно. - Всичко би било много по-просто, ако бях родена момче.

Мъжът я изгледа внимателно.

- Сериозно?

- Ами да, тогава нямаше да се забърка тази каша и бих се чувствала прекрасно.

- Ясно.

Тъй като се почувства малко по-добре, тя отчупи късче риба и го разгледа, преди да го сложи в устата си. Беше вкусно, много по-вкусно, отколкото предполагаше.

- Поне нямаше да бъде така трудно, ако баща ми не беше най-прекрасният човек на света.

Преглеждания: 87
Още обяви в Bazar.BG
Цена
Цена:
7 лв
233 рейтинг
Книгите на Митака
В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:02 ч.
6385 обяви на потребителя
Съобщи за нередност!