В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:08 ч.
6352 обяви на потребителя
Американска звезда. Книга 1-2 - Джаки Колинс → Обява 46449567
Американска звезда. Книга 1-2 - Джаки Колинс
Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Вид
Романтични
Имат козметични забележки. Добро състояние.
За изданието
- ИздателствоХемус
- Град на издаванеСофия
- Година1994 г.
- ЕзикБългарски
- Страници768
- КорициМеки
- Преводачот английски Боряна Севкова-Вулова
- КатегорияЛюбовни романи
- Дебелина (мм)30
Книга първа
Пролог
Декември 1992
ЧРД
В целия свят милиони почитатели на суперзвездата Ник Ейнджъл отпразнуваха трийсет и петата годишнина от рождението му и премиерата на най-новия му филм "Тъжният убиец".
Студио "Пантър" излезе със специално съобщение, че Ник няма да присъства на премиерата на "Тъжният убиец" в Лос Анжелос, както се очакваше. Според говорителя на Ейнджъл актьорът щял да прекара рождения си ден в Ню Йорк.
"Ю Ес Ей Ту дей"
Ню Йорк, 15 декември 1992
От както се помнеше, утрините бяха най-неприятното време за Ник Ейнджъл. Излежаваше се в леглото със затворени очи, без никакво желание да напусне спокойствието на тъмнината, и се опитваше да се пребори с неохотата си да стане и да се изправи лице в лице с още един пореден ден. Особено пък този - рождения му ден.
Трийсет и пет.
Ник Ейнджъл бе изпълнил трийсет и пет.
Господи! Вестниците щяха да изпитат страхотен оргазъм от това. Вече не беше момчето чудо. Възрастта бавно пълзеше към него.
Лежеше, без да помръдне. Може и да минаваше обед, но колкото повече отлагаше ставането, толкова по-добре, защото му беше ясно, че щом се размърда, веднага ще се нахвърлят върху него. Хъни - приятелката му, с която живееше. Харлан - неговият така наречен камериер. И Тереза - вярната му помощничка, шампионка по карате.
Неочаквано чу някой да се движи из стаята му. Леко шумолене на коприна и едва доловим аромат на "Уайт Дайъмъндс" - Хъни бе голяма почитателка на Лиз Тейлър. Всъщност Хъни изобщо си беше почитателка - на периоди.
Така-а... и защо изобщо е с нея?
Основателен въпрос. Там е работата, че в живота му има твърде много въпроси и твърде малко отговори.
Хъни тихо пристъпваше към него. Красивата блондинка Хъни с умопомрачителното тяло и с ум колкото на пиле. Усети, че тя вече се е изправила до леглото му и го гледа с желанието да го събуди.
Много лошо, скъпа. Махай се от главата ми. Не съм в настроение.
Щом се убеди, че си е отишла, бързо стана и за по-сигурно се заключи в модерната си баня, чието обзавеждане бе от стомана и стъкло.
Оох... Ник Ейнджъл сутрин. Вече не бе някогашният мъж, макар че все още бе привлекателен - въпреки петте килограма излишно тегло, кървясалите очи и разпътния начин на живот.
Ненавиждаше се заради вида си. Отвращаваха го излишните килограми, които бе натрупал. Трябваше да спре да пие. Нямаше да е зле да сложи в ред живота си.
Ник Ейнджъл. Въздълга черна коса. Наситено зелени очи. Бледа кожа. Набола брада. Макар че бе висок близо един и осемдесет, изобщо не изглеждаше едър. Хубостта му нямаше нищо общо с идеалното. По-скоро като че ли поглъщаше..., омайваше. И въпреки че бяха кървясали, зелените му очи пронизваха и хипнотизираха. Носът, който някога бе чупил, му придаваше необходимата доза фаталност.
Ето, навърши трийсет и пет. Възрастен.
По-възрастен, отколкото си бе представял, че ще стане.
Светът обаче продължаваше да го обича. Почитателките му все още го боготворяха, защото е Ник Ейнджъл, и той им принадлежеше. Те го бяха издигнали на едно изключително място, където обаче бе пълна лудница и никой не можеше да остане с ума си.
Това вече е прекалено много - мислеше той с горчивина, докато плискаше вода на лицето си. - Ласкателствата, безкрайното внимание. Унищожителни... досадни... задушаващи... Ужасно противни.
Усмихна се мрачно.
Добре дошли в приюта за душевноболни. Добре дошли в моя живот.
Вдигна телефонната слушалка и се обади в подземния гараж на един от шофьорите си - телохранители.
- След малко слизам - предупреди тихо с дрезгав глас. - Изкарай ферарито. Не искам шофьор.
И се обади на летището да ми подготвят самолета. Ще летя.
- Добре, Ник. Аа, честит рожден ден, приятелю.
Майната му на рождения ден. Знаеше, че цял ден ще чува единствено това.
Излезе от банята и бързо се облече в обичайното черно, което беше нещо като отличителна черта за него. Панталон, риза, кожено яке и черни обувки за тенис. Сега му оставаше само да се омете от апартамента, преди да бъде принуден отново да започне да приема поздравления.
Щом влезе в хола, те се струпаха около него. Хъни, с перлено белите си зъби и закръглените гърди, обгърнати от розов ангорски пуловер, с къса пола, възбуждащо шумоляща около бедрата й.
Харлан, шантав чернокож с буйна, изправена коса и пастелен грим.
Тереза, дълга над един и осемдесет, с мъжко лице.
Какво странно трио! Те обаче му принадлежат. Той ги притежава. Плаща за всяка тяхна стъпка.
- Изчезвам - нервно им съобщи той.
- Къде? - попита Хъни, като тикаше към него покритите си с ангорска вълна гърди.
- Къде? - повтори Тереза, обвинително вторачила се в него. - Ще дойда с теб.
- Къде си тръгнал бе, човече? - добави Харлан, присъединявайки се към общия хор.
- Ще се върна скоро.
Може би. А може би не.
Преглеждания: 78
Още обяви в Bazar.BG
Цена:
2 лв
Изпрати съобщение
08XX XXX XXX
(покажи)
Книгите на Митака
В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:08 ч.
В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:08 ч.
Вход
Регистрация
