КАРТИЧКАТА Е ЛИЧНО НАПИСАНА И ПОДПИСАНА ОТ СТОЯН ФИЛИПОВ В НЕВРОКОП ПРЕЗ 1909 ГОДИНА И ОПИСВА КОГАТО Е НАЗНАЧЕН ЗА УЧИЛИЩЕН ИНСПЕКТОР В НЕВРОКОП. АКО ИМАТЕ ВЪПРОСИ МИ ПИШЕТЕ СЪОБЩЕНИЕ.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Атанас Тешовалията, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията, Христо Танушеви, Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско). По време на Илинденско-Преображенското въстание действа със своя чета. Заедно с Атанас Тешовски прекъсват телеграфните съобщения в Неврокопското поле и между селата Куманичи Долно Броди.
В 1905 година завършва право в Лозанския университет.
След Хуриета от 1908 година е училищен инспектор в Неврокопско. В 1909 година участва в така наречената Неврокопска афера и заедно със Стоян Мълчанкови други дейци на десницата в революционното движение е арестуван, затворен в Ени кауш в Солуни осъден на смърт. След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван на Родос.
По време на Балканската война Стоян Филипов война е войвода на чета № 48 към Македоно-одринското опълчение. Заедно с чета № 49 на Стоян Мълчанков първи дават сражение в Неврокопско на турската армия при село Марчево.[9]
През 1913 година Стоян Филипов служи в нестроевата рота на Тринадесета кукушка дружина. След Междусъюзническата война се установява в Неврокопско, където епунктов началник на ВМРО. През 1915 година Стоян Филипов е в основата на убийството на Яне Сандански, на когото е издадена смъртна присъда от ВМОРО. След убийството, извършено на 10 (23) април, Филипов е арестуван заедно с още седем души и обвинен в подстрекателство на убийството. На 20 август е изправен пред военен съд в Горна Джумая. Тримата, обвинени като физически убийци, заявяват, че се били в района с „патриотическа мисия“, поверена им от Филипов, който им дава пушки и патрони. Филипов заявява, че тази мисия
му е била възложена от Тодор Александров, член на Централния комитет на ВМОРО, на когото Филипов е представител в Неврокопско. Според Филипов той имал пълномощно от Александър Протогеров да изпраща разузнавателни мисии в Гърция. Пред съда Филипов заявява, че той лично, както и населението мрази Сандански, който е „турски шпионин“. На 22 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства.
През септември 1915 година старши подофицер Филипов завежда разузнавателен пункт №4 в Неврокоп на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.
Филипов участва в Първата световна война с 11 дивизия.
Той е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.
През 1924 година Стоян Филипов, като пунктов началник на ВМРО в Неврокоп,64] предупреждава Тодор Александровза готвения план за неговото убийство от Алеко Василев.
След убийството на Тодор Александрови разцеплението във ВМРО се определя към крилото на Иван Михайлов. През 1925 година е делегат на Шестия конгрес, а през 1928 година на Седмия конгресна ВМРО.
След убийството на Александър Протогеров от 1928 година застава на страната на михайловистите. Участва в убийството на Дерменджиев и на Касапов от Горна Сингарлия заедно със Стоян Попов.
Стоян Филипов прави политическа кариера и става народен представител в XXIII обикновено народно събрание. На 25 ноември 1932 година срещу него и неговия телохранител Анчо Соколове извършено покушение от страна на Георги Дерменджиев.
Стоян Филипов е ранен на 13 места, но оживява, докато неговият спътник е убит. След Деветнадесетомайския превратв 1934 година е интерниран в град Ломи е арестуван в продължение на една година.След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Стоян Филипов е арестуван и заедно с група дейци на ВМРО е разстрелян без съд и присъда в околностите на Неврокоп.