"Човек на честни, строги нрави,
щом вуйчо падна на легло,
да го почитам ме застави,
и по-добре не би могло...
Туй за мнозина е поука,
но, боже мой, каква е скука
да се навърташ с тъжен лик
и дни, и нощи край болник!
Какво безсъвестно коварство
е грохнал старец да тешиш,
възглавките му да гласиш
и сам поднесъл му лекарство,
"защо ли - тихо да шептиш -
по дяволите не вървиш! "